Майкл Коннелли - Късното шоу

Някъде в нея имаше нещо, което не бе знаела, че е там.

Нещо тъмно. Нещо плашещо.

Не изпитваше и капка симпатия към Трент, но въпреки това я връхлитаха противоречиви емоции. Беше оцеляла в ситуация, в която един от двамата щеше да бъде убит, и тази мисъл й бе вдъхнала утвърждаваща живота еуфория. Тя обаче бе краткотрайна и скоро се появиха въпросите — дали не е прекалила? Във вътрешната й съдебна зала юридическите аргументи като нейната собствена безопасност и безопасността на други хора не бяха от значение. Не се признаваха за доказателства или за каквото и да било. Съдът произнасяше присъдата си въз основа на факти, които не бяха излезли от границите на виновния ум. В себе си Балард беше уверена, че независимо от размера и съдържанието на вината му Томас Трент сега би трябвало да е жив.

Мислите за смъртта му отприщиха порой от въпроси без отговори. Как е научил, че тя е полицай? Как я е открил във Вентура? Фактът, че в края на краищата се бе насочил към Беатрис Бопър, й говореше, че не тя е била източникът на тази информация. Още веднъж възстанови мислено, доколкото беше в състояние, разговорите си с Трент в автокъщата, по време на пробното шофиране и докато пътуваше към Вентура с вана си. Не си спомняше нищо, което би могло да я е издало пред него като полицай. Зачуди се дали пък не се е досетил заради силното ръкостискане, което трябваше да предизвика болка. То ли я бе издало? Или въпросите за синините, които последваха?

После се замисли за вана. Трент го бе видял, когато беше отишла с него в автокъщата. Дали по някакъв начин не бе успял да провери номера и да го свърже с адреса на къщата във Вентура? Беше търговец на автомобили и всеки ден извършваше десетки транзакции, които регистрираше в автомобилната администрация. Може да е имал приятел, източник там, който регистрира нови номера и има достъп до данните за съществуващите? Когато я бе отвлякъл, Трент бе говорил за разлика от бански и за етнически произход, с което беше показал, че при първото й посещение в автокъщата я е харесал. Може би я беше проследил, защото е била желана цел, а не защото е била ченге, което иска да го пипне.

И отново най-същественото беше, че Трент е мъртъв. Въпросите й може би никога нямаше да намерят отговор.

Не бе обърнала внимание, че водата постепенно изстива, докато тялото й не започна да се тресе от студ. Едва тогава спря душа, стана и излезе от банята.

Лола я чакаше чинно пред вратата.

— Хайде ела, момиче.

Отиде боса до стаята си, увила около тялото си голяма бяла кърпа. Затвори вратата и видя, че Туту се е оправила с прането, което тя бе започнала предната вечер в гаража. Нещата й бяха старателно сгънати на леглото и мисълта, че ще облече чисти и свежи дрехи, я изпълни с невероятна радост.

Сложи си бельо, но преди да продължи да се облича, провери телефона си, който все още беше включен в зарядното на нощното шкафче, където го бе оставила. На екрана бе изписано, че има единайсет нови гласови съобщения. Седна на леглото и започна да ги прослушва едно по едно.

Първите две бяха от Дженкинс — беше ги оставил преди да се срещнат на местопрестъплението. Беше чул за разследване около причинена от полицай смърт на „Райтуд Драйв“ и искаше да разбере дали тя е добре. Второто гласеше, че отива на местопрестъплението, за да я открие.

Следващото съобщение беше от състудентка от академията, с която поддържаше връзка. Роуз Бокио беше чула, че се разследва причинена от полицай смърт.

— Топки! — казваше тя. Това беше прякорът на Балард от академията. — Слава богу, че си добре. Обади се. Трябва да поговорим.

Четвъртото послание беше подобно — Кори Стедман от „Грабежи и убийства“. Още един приятел се надяваше да е добре.

Петият обадил се беше Роб Комптън, агент по пробациите и понякога любовник. Той, изглежда, не беше чул за случилото се с нея и не се обаждаше заради отвличането й или смъртта на Томас Трент.

— Ей, Рене, обажда се Роби. Слушай, имаме гореща новина. Агент от администрацията по оръжията ми се обади във връзка с откраднатия глок, от нашето момче, Нетълс. Доста интересни неща. Обади ми се, окей?

Трябваше да мине малко време, преди да си спомни какво има предвид Комптън. Събитията от изминалото денонощие бяха толкова живи, че изцяло бяха изтласкали всичко останало от главата й. После си спомни. Кристофър Нетълс, човекът, способен сам да предизвика вълна от дребна престъпност. Комптън бе поискал информация от администрацията по оръжията за трите пистолета, за които се предполагаше, че са откраднати, открити в стаята му в мотел „Сиеста Вилидж“.