Майкл Коннелли - Късното шоу

Освен това беше наясно, че ще е много важно думите й да отговарят на физическите доказателства, събрани от гаража във Вентура, къщата на Трент и нейния ван. След като не се отклони от казаното в стаичката за разпити, излезе оттам уверена, че Фалцър и хората му няма да попаднат на противоречия, за които да се хванат.

Когато излезе от кемпера, видя, че местопрестъплението е оградено в тристепенен кръг. На улицата бяха струпани няколко полицейски коли, а също вановете на съдебния патолог и криминалистите. До жълтата лента на улицата бяха паркирани три телевизионни станции, в небето кръжаха хеликоптери. Видя и партньора си, Дженкинс, да чака в периферията. Кимна й и вдигна юмрук. Тя направи същото и двамата имитираха поздрав с чукване на юмруци от десет метра разстояние.

Към десет сутринта Балард приключи демонстрацията пред екипа на „Вътрешни“ в къщата. Повечето време прекараха в стаята на долното ниво, където все още беше трупът на Трент, все още със завързани зад гърба с нейния сутиен ръце. Балард почувства как умората я смазва. Освен минутите, когато беше дрогирана и в безсъзнание, наближаваше да направи четирийсет и осем часа без сън. Каза на Фалцър, че не се чувства добре и трябва да поспи. Той й каза, че преди да се прибере у дома, трябва да отиде до Центъра за терапия при изнасилване, за да се установи дали Трент я е изнасилил, докато е била в безсъзнание, и за да бъдат събрани доказателства. Вдигна телефона, за да изпрати един от детективите си да я откара до болницата, но Балард попита дали не може да я откара партньорът й.

Фалцър се съгласи. Уговориха се да се срещнат за допълнителен разговор на следващата сутрин, след което лейтенантът от „Вътрешни разследвания“ я освободи.

Когато си тръгваше, Балард попита за вана си и й обясниха, че ще бъде задържан, за да бъде изследван от криминалистите. Това означаваше, че щеше да мине поне седмица, преди да си го получи. Попита дали не може поне да си вземе някои от нещата от него, но отново й казаха, че не може.

Дженкинс я чакаше. Усмихна й се съчувствено.

— Хей, партньоре? — извика й отдалеч. — Държиш ли се?

— Няма проблеми — отговори тя, макар сама да не си вярваше. — Трябва ми транспорт. Ще ме откараш ли?

— Разбира се. Къде?

— До Санта Моника. Къде ни е колата?

— Надолу, зад вановете. Нямаше къде другаде да паркирам.

— Не искам да минавам покрай репортерите. Защо не докараш колата да ме вземеш оттук?

— Разбира се, Рене.

Дженкинс тръгна надолу по улицата, а Балард остана да чака пред обърнатата къща. Двама от детективите на Фалцър излязоха от входната врата и се качиха в кемпера. Минаха покрай нея мълчаливо.

Дженкинс подкара по Мълхоланд, чак до магистрала 405, след което се отправи на юг. След като излязоха от хълмовете и беше сигурна, че ще има стабилен сигнал, Балард поиска от партньора си да й даде телефона си. Знаеше, че ще трябва да се яви на психологически преглед, преди да й позволят да се върне на работа. Искаше да свърши с всичко това. Свърза се с отдела за поведенчески анализи и си уговори среща за следващия ден, след срещата с Фалцър.

След като върна телефона на Дженкинс, се облегна на вратата и заспа. Едва когато излезе от изход 10 в западна посока, Дженкинс протегна ръка и леко я докосна по рамото. Балард се сепна и се събуди.

— Почти стигнахме — каза той тихо.

— Само ме оставяш и си тръгваш — каза тя.

— Сигурна ли си?

— Да. Сигурна съм. Не се тревожи за мен Върви при жена си.

— Не се чувствам добре, че го правя. Искам да те изчакам.

— Джон, не. В това искам да съм сама. Дори не съм сигурна дали се е случило, а ако се е случило, не го помня, защото съм била в безсъзнание. Сега обаче искам да мина през това сама. Моля те.

— Добре, добре. Не е нужно да го обсъждаме. Ако обаче искаш, на линия съм. Окей?

— Окей, партньоре. Вероятно обаче няма.

— И това е окей.

Центърът за терапия при изнасилване беше част от медицинския център към Калифорнийския университет в Санта Моника, на 16-а улица. Балард би могла да отиде и в други болници, където да я прегледат за следи от изнасилване и да съберат материали и доказателства, но според репутацията си ЦТИ беше сред най-добрите в цялата страна. Самата тя беше водила немалко жертви на изнасилване в него през нощните смени и беше сигурна, че ще я посрещнат със съчувствие и професионална почтеност.

Дженкинс спря пред входа и каза:

— Не е нужно да говориш за това, но в един момент ще трябва да ми разкажеш за Трент.