Майкл Коннелли - Късното шоу

Застана зад вратата на стаята с новото си оръжие. И почти веднага осъзна, че планът е лош. Ръцете и краката й все още бяха частично безчувствени. Острото парче дърво налагаше нападение отблизо, а Трент беше много по-силен и едър от нея. На нейна страна беше изненадата, но дори и да се приближеше до него и да го нападнеше отзад, едва ли щеше да го повали, а след това щеше да й се наложи да се бие с много по-силен противник.

Чу тежки стъпки по стълбите.

Опря се на стената и се приготви да следва единствения възможен сценарий, но изведнъж си спомни нещо и се спусна към завесата. Разтвори я и грабна дървената дръжка от метла, която подпираше вратата. След това се върна на старото си място, като преди това грабна от купчината дрехи остатъка от сутиена си.

Подпря дръжката до пантите на вратата и се задейства. Чуваше стъпките на Трент точно над главата си. Бяха тежки и тя предположи, че той носи Беатрис.

Сутиенът беше срязан между копринените чашки и след това явно бе издърпан от тялото й, защото отзад все още беше закопчан. Балард го върза около дясното си бедро и мушна под него дървеното острие от стола.

Стъпките на Трент бяха вече съвсем близо. Скоро щеше да влезе в стаята. Балард грабна дръжката от метлата и отстъпи от стената, като зае позиция зад вратата, така че да има място да замахне.

Вратата се отвори. Балард най-напред видя боси стъпала, после Трент внесе Беатрис, в безсъзнание.

— Скъпа, прибрах се…

Спря, защото видя кървавия отпечатък от длан върху огледалото. После огледа стаята и очите му фиксираха обърнатата маса и счупения стол на пода. Без никаква мисъл за Беатрис Трент я пусна на пода като чувал и се обърна към вратата, за да излезе. Балард го изненада, защото не бе погледнал зад вратата. Като че ли бе решил, че вече е избягала. Когато се обърна, първият удар се стовари върху дясната страна на лицето му. Чу се глухо хрущене и Балард си помисли, че може да му е счупила скулата.

Не изчака, за да види какъв е резултатът от удара. Замахна отново и този път се прицели по-ниско — в ребрата. Сега ударът беше по-силен, звукът беше като блъскане по боксова круша. Трент изпъшка и се преви. Балард замахна трети път и този път го удари по темето.

Дръжката от метла се счупи на две — парчето отлетя и се удари в огледалото. Трент обаче някак си оставаше прав. Вдигна ръце над главата си и отстъпи с олюляване назад. Беше като зашеметен боец, който всеки момент ще рухне, но се съвзе и успя да се изправи.

— Шибана кучка! — изръмжа.

Балард пусна счупената дръжка и заби рамо в тялото на Трент, като го притисна към стената. Той вдигна ръце и я обгърна, а в това време тя измъкна острието от импровизираната кания на бедрото си.

Стисна го здраво и го заби в корема на Трент. После го измъкна и го заби още три пъти на различни места. Трент изрева от болка и я пусна. Балард отстъпи назад, но вдигна ръка, готова да удари пак.

Трент я гледаше с увиснала челюст, съвършено изненадан. После се свлече до стената, стиснал корема си с ръце, сякаш за да го задържи цял. Между пръстите му течеше кръв.

— Помогни ми! — прошепна той.

— Да ти помогна? — изпръхтя Балард. — Върви по дяволите!

Заотстъпва странично към Беатрис, за да не изпусне Трент от поглед, и клекна до нея. Сложи пръсти на шията й, за да провери пулса. Беше жива, но не беше в съзнание — вероятно и тя беше упоена с кетамин. Балард я огледа за момент и видя, че от дясната страна има оток и че устната й е сцепена. Не се бе дала на Трент лесно.

Той се бе килнал наляво. Ръцете му бяха останали без сила и лежаха отпуснати в скута му. Кръвта вече не течеше. Очите му се изцъкляха. Без да изпуска импровизираната кама, Балард отиде при него и потърси в джобовете му телефон. Нямаше.

Бутна Трент да падне и го обърна по очи. Той изпъшка, но нищо повече. Тя развърза сутиена от бедрото си и завърза с него ръцете му зад гърба. Предположи, че е мъртъв или скоро ще умре, но не искаше да поема никакъв риск.

Излезе от стаята и се качи горе, за да открие телефон и дрехи, които да може да облече. Преди всичко трябваше да осигури помощ за Беатрис. Качи се до най-горния етаж с надеждата да намери телефон в кухнята.

Имаше телефон — стационарен, монтиран на стената. Тя набра 911.

— Аз съм детектив Балард, управление Холивуд. Полицай има нужда от помощ. Хиляда и две, „Уестуд Драйв“. Имам повален заподозрян, жертва в безпомощно състояние, ранен полицай.

Не прекъсна връзката, а само пусна слушалката на пода. Погледна тялото си — ръцете, краката, лявото бедро бяха изпоцапани с кръв. Повечето беше нейна, но имаше и на Трент. Излезе от кухнята и се спусна на долния етаж, където очакваше да е спалнята на Трент, в която да намери дрехи. Когато мина по коридора, видя отворената врата към гаража. Ванът й беше паркиран вътре.