Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ще подейства доста бързо — увери я Трент. — Най-много две минути.

Отдръпна се и прибра спринцовката и шишенцето в калъфа за очила.

— Може да ми потрябва за кучката — каза. — Тя знае как да се съпротивлява.

Балард го наблюдаваше от разстояние, като през тунел. Вече усещаше как кетаминът се движи в организма й и изпълнява предназначението си. Опита да напрегне мускули и да опита връзките още веднъж, но сега не успя дори това. Беше безпомощна. Трент разбра какво прави и я погледна, след като затвори калъфката за очила. Усмихна се.

— Чувството е приятно, нали?

Балард се вторачи в него. Усещаше, че потъва. Скоро тунелът се срути и се превърна в светла точка. После изчезна и тя.

Балард усети вкус на кръв. Отвори очи, но не успя да се ориентира. После всичко си дойде на мястото. Обърнатата къща.

Столът. Стаята. Връзките на ръцете и краката. Превръзката беше разранила ъгълчетата на устните й. Вратът й беше вдървен. И отново, когато вдигна поглед, всичко пред очите й се залюля.

Стаята беше тъмна. Трент бе изгасил лампата. Балард виждаше само неясните очертания на светлината около завесата на прозореца. Нямаше представа колко време е била в безсъзнание и след колко време ще се върне Трент. Извъртя очи и видя собствения си тъмен силует в огледалото, завързан за стола. Напрегна сили още веднъж, но връзките бяха все така здрави. Опита да укроти мислите си и да намали усещането за панически страх, което я обземаше.

Започна от Беатрис. Трент бе отишъл да я доведе. Знаеше къде е обърнатата къща и къде работи и живее бившата му жена. При нормален трафик разстоянието би отнело минимум двайсет и пет минути в едната посока. Ако сега беше полунощ, би стигнал дотам доста по-бързо. Ако беше пиков час, би му отнело значително повече време. Освен това му беше нужно време, за да отвлече и овладее Беатрис. Ако беше сама в онзи склад, щеше да е едно. Ако около нея имаше цял снимачен екип — всичко щеше да е съвсем друго. Така ситуацията би се усложнила сериозно и Трент щеше да има нужда от много повече време.

Имаше твърде много неизвестни величини, но никоя от тях не беше от значение, защото Балард не разполагаше с нито една постоянна величина — например колко време е била в безсъзнание. Единственото, което знаеше обаче, й даваше доза надежда. Сега беше сама и Трент бе направил грешка. По-рано, когато се бе погледнала в огледалото, бе видяла, че ръцете и краката й са завързани с черни пластмасови връзки. Такива се продаваха в магазините за технически стоки и се използваха за прикрепване на снопове кабели или други домакински и индустриални нужди, а не за завързване на човешки същества, за каквото ги използваха и в полицията. Независимо от предназначението и здравината им, Балард знаеше, че всички такива връзки имат помежду си едно общо нещо — подчиняваха се на законите на физиката.

В правоохранителните органи тези връзки, наричани и „свински опашки“, се смятаха само за временно средство за задържане. Не бяха от категорията на белезниците по простата причина, че едните са от метал, а другите — от пластмаса. В официалните меморандуми, стаите за инструктаж и тъмните коридори на полицейските управления присъстваха предостатъчно истории с една проста поука: никога не изпускай от поглед арестант с гъвкави белезници. Пластмасата се подчинява на законите на физиката. Триенето увеличава температурата. Температурата разширява пластмасата.

Балард опита да раздвижи китките си, но този път не дърпаше навън, а само движеше ръцете си нагоре и надолу по вертикалните подпори на стола. Връзките бяха толкова стегнати, че не можеше да ги помръдне на повече от сантиметър в двете посоки. Обаче половин сантиметър нагоре и половин сантиметър надолу беше достатъчно.

Започна да движи китките си като бутала на двигател, нагоре и надолу, колкото може по-бързо, като триеше пластмасата в дървото. Твърдите ленти почти веднага се впиха болезнено в кожата й. Скоро обаче почувства и топлината, която се създаваше, и тя я караше да движи китките си още по-бързо.

Болката стана почти нетърпима и скоро тя почувства по дланите й да се стича кръв. Но не престана. Малко след това половината сантиметър стана един сантиметър и тя усещаше как пластмасата се разхлабва.

Стисна със зъби превръзката в устата си, по лицето й се стичаха сълзи, но тя продължаваше, като на всеки две минути по нейна преценка спираше, за да провери състоянието на връзките. Влагаше еднакво усилие и в двете китки, но установи, че лявата реагира на триенето по-бързо. Престана да движи дясната и насочи цялата си сила към лявата.