Майкл Коннелли - Късното шоу

Направи пауза за по-голям ефект.

— Ти си детективът — каза накрая. — Какво означава всичко това? Няма труп, няма доказателства, няма обвинения.

Тя не отговори. Той се наведе напред и се опря с една ръка на облегалката на стола до лявото й ухо. После плъзна другата си ръка по бедрата й и между тях. Тя изтръпна.

— Сега си моя — прошепна той.

Тя извърна лице и опита да се отдръпне, но нямаше накъде. Трент вдигна ръка и стисна бицепса на дясната й ръка, за да отнеме силата й.

— Харесва ми да се съпротивляваш. Знаех си, още като те видях за първи път, че си борбена натура. Ще ми доставиш удоволствие.

След това погали дясната й гърда и се изправи с усмивка.

— И още нещо ми харесва — добави. — Нямаш разлика от бански. Огледах те когато дойде в автокъщата. Тази гладка шоколадова кожа… каква си? Полинезийка? Може би наполовина? Може би малко мексиканска кръв?

— Върви по дяволите — каза тя. — Аз съм тази, която ще те ликвидира.

Той се засмя.

— Ще видим, Рене. Ще поговорим за всичко това по-късно. Сега имам друг важен въпрос за теб.

Протегна ръка към масичката и взе ключа. Вдигна го пред лицето й. Балард го позна — беше ключът, който й беше дала Беатрис. Беше го пуснала в джоба на джинсите си.

— Откъде взе това? — попита Трент.

— За какво говориш? — отвърна Балард. — Това не е мой ключ.

— О, знам, че не е твой, защото е от моята къща. Опитах го на входната врата. Беше в твоя джоб обаче и искам да знам откъде си го взела.

— Казах ти, че…

Лявата ръка на Трент изведнъж излетя нагоре и я стисна за гърлото. Той се наведе напред и притисна главата й към облегалката на стола с тежестта си. Балард усети топлия му дъх по лицето си.

— Не ме лъжи!

Тя не можеше да отговори. Дланта му притискаше дихателните й пътища. Усети, че скоро тъмнината ще се спусне отново, но Трент все пак отпусна хватката си.

Балард опита да говори, но имаше чувството, че с гърлото й се е случило нещо.

— Казах ти, този ключ не е мой.

— Намерих го в дрехите ти! Претърсих дрехите ти и намерих ключ за собствената ми…

Изведнъж млъкна. Вгледа се в ключа и Балард видя сянката на проумяването да пробягва по лицето му.

— Тази кучка! — процеди той през зъби. — Тя ти го е дала. Говорила си с онази пачавра, бившата ми жена, нали?

— Не, Трент — възрази Балард. — Дори не знам за кого говориш.

Той размаха ключа на сантиметри пред лицето й.

— Лъжеш! Тя ти го е дала. Запазила го е и ти го е дала. За да можеш да влезеш в къщата ми. Тази шибана кучка!

Отдръпна се и вдигна юмруци до слепоочията си. Балард виждаше гнева в очите му. След това той рязко се обърна към нея.

— Добре. Знаеш ли какво? Ще организирам малка среща между нея, мен и теб, Рене. Ще е забавно.

— Трент, почакай — каза Балард. — Не е нужно да постъпваш така. Ако й направиш нещо, ще доведеш полицията право до вратата си. Бившите съпрузи са първите заподозрени, ако бъде убита жена. С мен имаш минимален шанс да се измъкнеш. С нея — никакъв. Не я замесвай в това.

Трент хвърли ключа на масата и застана пред Балард. Наведе се напред и опря юмруци на бедрата си.

— Колко благородно от твоя страна да искаш да я спасиш! Какво ще стане обаче, ако съпругата, както и сърфистката, изчезне без следа?

— Същото, Трент. Ще дойдат направо тук.

— Не мисля. Не и ако съпругата е садо-мазо порно кралица. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще си кажат: „Добре че се отървахме“.

— Трент, не го прави. Тя няма нищо об…

Не успя да довърши. Той грабна превръзката за уста от шията й с две ръце и я натика между зъбите й. После бръкна в задния си джоб и извади черен калъф за очила. Отвори го и тя видя спринцовка и няколко шишенца с етикети. Даде си сметка, че е кетамин и че той се кани да я упои отново.

— Налага се да те извадя от играта за малко — каза Трент. — Когато се върна, ще си направим парти с красивата булка.

Балард напрегна мускули срещу връзките за пореден път, но това беше загубена кауза. Опита да говори въпреки превръзката, но не успя да изрече нищо членоразделно. Той заби иглата на спринцовката през гумената капачка на шишенцето и изтегли малко бистра течност.

— Използват го на кучета и котки — каза й, — но върши чудесна работа и при хората.

Остави шишенцето и калъфа за очила върху масата, после изправи иглата нагоре, натисна буталото и изкара въздуха от спринцовката.

— Не искаме мехурчета, нали?

Балард усети как очите й се пълнят със сълзи. Можеше единствено да го наблюдава. Той се наведе и пак се опря с едната ръка на облегалката на стола. Заби рязко иглата в лявото й бедро. Балард трепна, но можеше да направи само толкова. Трент натисна бавно буталото с палец и тя почувства как съдържанието на спринцовката прониква в тялото й.