Майкл Коннелли - Късното шоу

Ръката я болеше чак до рамото и врата, но тя не се отказваше. Скоро кръвта и потта от китката й я направиха хлъзгава и при едно движение нагоре ръката й се измъкна от превръзката.

Балард изкрещя в превръзката на устата си — първичен вик на облекчение. Вдигна окървавената си ръка нагоре. Въпреки че почти не усещаше пръстите си, успя да махне кърпата от устата си.

— Кучи син! — извика в празната стая.

Реши да не губи време. Трент бе оставил ключа на масата — тя виждаше отблясъка му на светлината от плъзгащата се врата. Протегна ръка към масата, но не й достигаха трийсетина сантиметра. Разлюля освободената си ръка като махало и заклати стола, докато не го събори напред. При падането опита да грабне ключа от масата, но не успя и падна заедно със стола.

Сега от пода обаче можеше лесно да достигне крака на масата. Дръпна го и я събори. Ключът падна на пода, откъдето успя да го вземе лесно. Взе го, но палецът и пръстите й бяха твърде изтръпнали, за да го стиснат здраво.

Опита да върне живота в ръката си с раздвижване, като същевременно започна отново да движи дясната си китка нагоре и надолу. Скоро чувствителността в лявата й ръка се възстанови достатъчно, за да може да стисне ключа и да престърже пластмасовата връзка на дясната. След миг връзката се скъса и двете й ръце бяха свободни.

Все още по очи на пода, тя откопча колана, който придържаше торса й. Глезените й си оставаха завързани за стола. Обърна се на лявата си страна и като се извъртя, успя да улови една от напречните летви между предния и задния крак на стола. Опита да я измъкне, но тя се оказа твърде здрава. Замахна с окървавената си длан и я удари, но отново без резултат. После пак, но не постигаше нищо.

Мобилизира всичко за следващия удар и когато го нанесе, не беше сигурна дали изпращяването, което чу, е от дървото или от костите й.

— По дяволите!

Отпусна се за момент, докато болката не се уталожи донякъде, стисна летвата и напрегна сили. Дървото се бе счупило и като дръпна в средата, тя успя да го измъкне. След това плъзна пластмасовата връзка надолу по крака на стола и я освободи.

Остана да освободи само един крак, така че се добра до стената, подпря стола на нея и със свободния си крак рита другата хоризонтална пречка, докато не счупи и нея. Не усещаше особена болка, защото кракът й бе достатъчно изтръпнал.

Най-накрая свободна, Балард седна на пода и опита да разтрие глезените и стъпалата си, за да ги върне към живот. Скоро чувствителността започна да се възстановява и тя усети пробождаща, пулсираща болка. Опита да се изправи и да ходи, но не беше стабилна и залитна и падна. Пропълзя до другия край на стаята, където бяха нахвърляни дрехите й.

Оказаха се нарязани и разкъсани на толкова места, че на практика бяха напълно неизползваеми. Надеждата да намери там мобилния си телефон се изпари, когато си спомни, че преди да слезе в гаража на баба си, бе оставила апарата да се зарежда в спалнята.

Трябваше да потърси телефон другаде в къщата, както и да открие някакви дрехи. Опита да стане и потърси опора върху голямото огледало на стената. Остави кървав отпечатък.

С другата си ръка дръпна завесата и установи, че светлината, която виждаше по краищата й, идва от лампа на терасата вън. Беше тъмно. Вероятно беше посред нощ.

Точно когато си даде сметка какво означава това — Трент щеше да пътува по пустите улици доста по-кратко, отколкото се бе надявала, — къщата като че ли се разтресе от вибрация горе.

Някой бе отворил вратата на гаража.

Тялото й се изпълни с адреналин. Тя мина с куцукане през стаята, отвори вратата и се озова в малък коридор. Видя стълби нагоре и капак на пода, през който се слизаше долу. Поколеба се, после се върна в стаята с огледалото и затвори вратата. Трент със сигурност беше в къщата, но тя не познаваше разположението на стаите, освен тази, в която беше. Би могла да излезе на терасата и да се качи горе по външната стълба. Щеше да се окаже на улицата гола. След това би могла да чука на вратите, докато намери телефон, за да се обади на 911.

Ами Беатрис? Неин дълг беше да защитава и служи. Ако Трент бе отвлякъл бившата си жена, би ли могла да осигури помощ достатъчно бързо, за да я спаси?

Чу горе да се затръшва врата. Трент вече беше вътре.

Балард се огледа и погледът й се спря на счупените пречки на краката на стола. Бяха се счупили косо и имаха остри върхове. Бързо грабна една и я опита върху палеца си. Беше достатъчно остра, за да пробие кожа. Останалото беше силен удар и здрава хватка.