Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ще ти разкажа, няма проблем — увери го тя. — Да видим как ще мине вътрешното разследване, после ще говорим. Мислиш ли, че Фалцър беше почтен, когато те разследваше заради синчето на онези хора?

— Да, до голяма степен беше обективен.

— Да се надяваме, че никой от десетия етаж няма да шепне в ухото му.

Кабинетът на шефа на полицията се намираше на десетия етаж в административната сграда.

Балард отвори вратата на колата и слезе. Обърна се към Дженкинс:

— Благодаря, партньоре.

— Пази се, Рене — каза той. — Обади ми се, ако искаш.

Тя му махна да тръгва и той потегли. Балард влезе в болницата, показа значката си и поиска да види шефката. Дойде една сестра, казваше се Марион Татъл, и Балард й обясни защо е дошла. След четирийсет минути вече беше в амбулаторията. Кръвта от бедрото й беше почистена, намазки от нея бяха сложени в бурканчета за биологични доказателства.

Взеха намазки и от нея — прегледът беше унизителен и неприятен, включително анален и вагинален преглед. Когато всичко най-накрая свърши, Татъл даде на Балард престилка, а самата тя пусна ръкавиците си в коша за медицински отпадъци в амбулаторията. После погледна картона и беше готова да докладва какво е установила.

Балард затвори очи. Чувстваше се унизена. Лепкава. Искаше да се изкъпе. Беше прекарала часове вързана и плувнала в пот, беше произвеждала адреналин от страх и паника, беше се била с мъж, два пъти по-тежък от нея, и всичко това след възможно изнасилване. Наистина искаше да знае, но искаше и всичко да свършва по-бързо.

— Ами… — започна Татъл, — нямаме плувци.

Тоест сперматозоиди.

— Ще изследваме намазките за силикон и други следи от употреба на презерватив — продължи Татъл. — Има охлузвания. Кога за последен път имаше сексуални отношения преди случилото се?

Балард си спомни Боб Комптън и не особено нежното им преживяване и каза:

— В събота сутринта.

— Беше ли голям? — попита Татъл. — Беше ли грубо?

Зададе въпросите без емоция и без да съди.

— Ммммм… и двете — отговори Балард. — Така да се каже.

— Добре. А кога беше последният път преди това? — попита Татъл.

Арън, спасителят.

— Доста по-рано — отговори Балард. — Поне месец.

Татъл кимна. Балард отклони поглед. Кога щеше да свърши всичко това?

— Добре. Охлузванията може да са от събота сутринта — каза Татъл. — Преди това не си правила секс доста време, тъканите са били деликатни, а ти казваш, че е бил голям и не особено внимателен.

— С две думи, не можеш да кажеш категорично дали съм била изнасилена — заключи Балард.

— Няма категорични признаци, външни или вътрешни. Пубисният гребен не даде резултат, защото нямаш пубисни косми, които да задържат някакъв материал. С две думи, не мога да отида в съда и да заявя едното или другото, но в този случай знам, че това няма значение. Тук важната си ти. Искаш да знаеш.

— Така е. Да.

— Съжалявам, Рене. Не мога да ти кажа със сигурност. Мога обаче да те заведа при лекарка, с която да поговориш. Тя ще ти помогне да преодолееш липсата на отговори и да не се фиксираш върху тези въпроси.

Балард кимна. Даваше си сметка, че нещо подобно я чака при психологическата оценка, на която щяха да я подложат на следващия ден в полицията.

— Благодаря — отвърна тя. — Оценявам го, наистина, но сега най-много имам нужда от кола. Можеш ли да повикаш такси и да гарантираш за мен? Портфейлът и парите ми останаха във Вентура. Трябва да отида там, а нямам кола.

Татъл я потупа по рамото.

— Разбира се. Няма проблем.

Балард стигна до Вентура и къщата на баба си в четири следобед. Взе телефона си от спалнята и плати на шофьора, който я бе докарал, с кредитна карта. Даде му добър бакшиш, задето бе мълчал през цялото време и я беше оставил да спи, без да сънува, с глава опряна на стъклото.

Влезе в къщата, заключи вратата и прегърна Туту, като я уверяваше, че всичко е наред и няма да има никакви проблеми. Както бе обещала предната вечер, баба й си бе легнала, след като свършиха с чиниите, бе спала по време на отвличането и бе разбрала какво се е случило едва когато полицията бе дошла да провери дали е добре.

После Балард прегърна кучето и се оказа, че то й вдъхва спокойствие и увереност с търпеливото си, уравновесено присъствие. Накрая отиде в банята в коридора. Седна на пода под душа и седя под струята, докато топлата вода не свърши.

Докато водата жилеше раменете й и плискаше по косата й, опита да осъзнае какво се бе случило през изминалите двайсет и четири часа и факта, че никога няма да разбере какво точно й е направил Трент. Наред с това за първи път се замисли върху факта, че вече е убиец. Независимо дали оправдано, или не, сега беше от хората, които знаят какво е да отнемеш живот. От ден първи в академията беше наясно, че някой ден може да се наложи да използва оръжието си, за да убие някого, но сега беше някак различно. Случилото се не би могло да се предвиди. Независимо какво бе казала пред следователите, бе убила като жертва, не като полицай. Умът й непрекъснато се връщаше към онези моменти от схватката с Трент, когато се бе спуснала към него като убиец в затвора, със саморъчно направено острие.