Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Наистина ли? — промърмори Молиарти, без да е убеден. — Това ли е откритието на професор Тошкано според вас?

— Не се и съмнявам, че оставяйки посланието: Colom, nomina sunt odiosa , Тошкано е искал да каже, че споменаването на името Колом е било неуместно.

— Само това ли?

— Мисля, че има още неща за разгадаване. Както вече споменах, фразата Nomina sunt odiosa се употребява в контекста в смисъл, че не трябва лекомислено да се споменават имена на хора, когато става въпрос за срамни обстоятелства или важни дела. Струва ми се, че професор Тошкано намеква за връзка между Колом и някакъв факт от голямо значение.

— Откриването на Америка.

— Но ние вече знаем за тази връзка, Нелсън. Допускам, че Тошкано е имал предвид друго нещо, което не е общоизвестно.

— Какво?

— Ако знаех, драги, вече щях да съм ви казал, нали?

Американецът се размърда на пейката неспокойно.

— Знаете ли, Том — подхвана той, — това няма нищо общо с откриването на Бразилия.

— Очевидно.

— Тогава защо професор Тошкано си е губил времето с Колумб?

— Колом.

— Whatever 100 100 „Без значение“ (англ.). — Б. р. . Защо е пилял наши пари за това изследване?

— Не знам. — Томаш положи лявата си длан на гърдите. — Не виждам никаква връзка между тези проучвания на професор Тошкано и откриването на Бразилия. Което поставя пред нас един конкретен въпрос. Струва ли си да продължавам с това изследване? Защото, каквото и да е открил Тошкано, явно не можем да го публикуваме до 22 април, тъй като няма връзка с честването на годишнината от пътуването на Педро Алвареш Кабрал. — Погледна Молиарти в очите. — Искате ли да продължа проучването?

Американецът въобще не се поколеба.

— Разбира се — потвърди той. — Фондацията ще иска да разбере за какво са били харчени парите ѝ през цялото това време.

— Което ни отвежда до втория въпрос. Няма какво повече да проучвам.

— Как така? Ами документите и записките на професор Тошкано?

— Какви документи, какви записки? Прегледал съм всичко, което открих в Бразилия.

— Но той е проучвал много неща в Европа.

— Е, това е друго. Къде е ходил?

— В Националната библиотека и Торе ду Томбо 101 101 Национален архив в Португалия; името идва от кулата в крепостта Свети Георги, където от 1378 до 1755 г. са били съхранявани архивни документи. — Б. пр. в Лисабон. После пътува в Испания и Италия.

— Какво е търсил?

— Никога не е споменавал.

Томаш остана замислен и зарея поглед из изящните сводове, опасващи вътрешния двор.

— Хм — прошепна. — Къде са записките му?

— Предполагам, че са в дома му, при жена му.

— Искали ли сте ѝ тези документи? Те имат огромно значение за проучването.

Молиарти поклати глава.

— Не.

— Не сте ли? — учуди се Томаш. — Защо?

Лицето на американеца потръпна в нервна гримаса.

— Знаете ли, неясните увъртания на професор Тошкано създаваха огромно напрежение между нас. Непрекъснато спорехме, защото искахме периодични отчети за работата му, а той отказваше да ги прави. Естествено това напрежение се предаде и на жена му, с която отношенията също се усложниха.

Томаш се разсмя.

— С други думи, тя не иска да ви види.

Молиарти въздъхна недоволно.

— Точно така.

— Какво ще правим в такъв случай?

— Ще отидете вие.

— Аз?

— Разбира се. Тя не ви познава. Не знае, че работите за фондацията.

— Съжалявам, Нелсън, но не мога да го направя. Искате да отида в дома на покойника и да излъжа вдовицата.

— Каква е алтернативата?

— Не знам. Говорете с нея, изяснете нещата, разберете се.

— Не е толкова лесно. Отношенията между нас са стигнали дотам, че няма връщане назад. Ще трябва вие да отидете.

— Не мога, Нелсън.

Молиарти го изгледа сурово, очите му бяха придобили неумолимо изражение; вече не беше онзи симпатичен и добродушен американец, а хладнокръвен бизнесмен.

— Том, ние ви плащаме две хиляди долара на седмица и ви предлагаме възнаграждение от половин милион долара, ако успеете да възстановите секретното проучване на професор Тошкано. Искате ли тези пари, или не?

Томаш се поколеба, поразен от ледения му тон.

— Разбира се, че ги искам.

— Тогава тръгвай и вземи от оная fucking 102 102 „Гадна, шибана“ (англ.). — Б. р. вдовица всичко, което има — изръмжа Молиарти. — Разбрахме ли се?

Томаш бе преодолял първоначалния шок от рязката промяна в настроението на събеседника си и почувства как негодуванието му напира отвътре, препускайки неудържимо през стомаха му. Обзе го желание да стане и да си тръгне. Нямаше да допусне да му говорят с такъв тон. Алена червенина изби по лицето му, той стана от пейката, движен от едва сдържан гняв; видя мраморната плоча на гроба на Фернандо Песоа и се запъти към паметника, търсейки отдушник и спасение. Стиховете на Рикардо Реиш бяха вдълбани в камъка: