Айрис Джоансен - Издирването

— Слава богу, че дойде някой друг да ме отмени в ролята на детегледачка. — Маргарет прекоси фоайето. — Имам хиляди задължения, а съм натоварена с Басет.

— Проблеми ли ти създава?

— Не. Просто не знае кое е добро за него и не иска да ме слуша.

— Ще помогна с всичко възможно.

— Е, поне малко. Лоугън ме нагърби с отговорността и няма да се отмятам от нея. — Погледът й прониза лицето на Сара. — При теб май нещата не вървят особено?

Сара поклати глава.

— Е, тогава добре, че си тук. Нищо не е по-добро за нервите от редовното хранене и физическите упражнения. Ще измъкна Басет от лабораторията му и ще идем на енергична разходка в градината.

— Не ми е нужна…

Но Маргарет я нямаше. Сара поклати глава примирено. Явно бе твърдо зачислена под опеката на тази жена. Никога не биваше да признава, че нещо не е наред.

Басет слезе в преддверието няколко минути по-късно.

— Здравей, радвам се, че се върна. Тук става малко самотно.

За пръв път го виждаше. Той бе в лабораторията, когато с Лоугън бяха оставили куфарите си. Косата му бе рошава, а под очите му имаше кръгове. Очевидно бе работил до късно през нощта.

— Не виждам как някой би могъл да е самотен, щом Маргарет е наоколо — отвърна Сара.

— Тя е кръстоска между майка и диктатор. Кара ме да ям, да се разхождам и постоянно прекъсва работата ми.

— Браво на нея.

— Но ще ми се отрази добре компанията на някой, който не ми натяква по двадесет и четири часа в денонощието.

— Е, не би трябвало да си самотен дълго. Лоугън твърди, че си почти готов и ще тръгваме скоро за Додсуърт.

Басет замръзна.

— Лоугън ти е казал за центъра там? — Лицето му се озари от усмивка. — Радвам се. Не ми бе приятно да те изолираме, след като ми помогна, но беше необходимо. Изкуствената кръв е първостепенна мишена на индустриалния шпионаж и…

Сара вдигна ръка.

— Вече го обсъдихме с Лоугън. Докато няма опасност някой в Додсуърт да бъде наранен, няма да пускам сирените.

Усмивката му се стопи.

— Всички бяхме наясно в какво се забъркваме, когато приехме работата.

— Не си знаел за Руджак.

— Не, но въпреки това бих се съгласил да взема участие в основите на тази разработка.

— Колко ти остава да завършиш бележките си?

— Поне още пет дни. Работя с пълни сили, но денонощието си има ограничен брой часове.

Погледът й се спря на лицето му.

— И не прекарваш много от тях в сън.

— Казах ти, че това е мечтата ми. Сигурно си в състояние да го разбереш, след като знаеш колко е важен проектът.

— Разбирам наистина. — Поклати глава. — Но не е нужно да се съсипваш.

— Ще се справя. Ежедневно умират хора, които могат да бъдат спасени, ако постигнем целта си. Струва си малко изтощение. — Разтри врата си. — Ще се опитам да се разхождам всеки ден, за да не допусна мускулите ми да се схванат и да си прочистя ума. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Смятах, че това е работа на Маргарет. Не искам да я обидя.

Басет се намръщи.

— Предполагам, че и тя може да се присъедини.

Обичам да се мотая, а тя диктува крачката като нацистки фелдфебел.

— Ще дойда, ако почакаш, докато напоя Монти.

— Ще почакам. Може би дори ще водим истински разговор. — Облегна се на касата на вратата. — Знаеш ли, чувствам се малко самотен, като няма с кого да разговарям. Жена ми казва, че съм твърде общителен за учен. — Засмя се. — Което значи, че ме смята за кречетало. Разправям й, че работата ми е толкова уединена, че бентовете просто се отприщват, щом напусна лабораторията.

— Как е тя?

— Добре. Липсва ми. Обаждам й се всеки ден, но не е същото. Ще води сина ни на Бахамските острови следващата седмица. Ходихме там през медения си месец. Иска ми се и аз да отивах с тях. Знаеш ли, гмуркането е фантастично… Бръщолевя, нали?

— Е, можеш да си бръщолевиш колкото си искаш веднага щом дам вода на Монти. Никой от нас не е приказлив, но и двамата сме добри слушатели.

— Говориш, сякаш кучето ти е човешко същество. — После кимна. — Защо не? То е част от работата ти, а за теб тя е страст.

— Монти е повече от това. Приятел ми е.

— Късметлия — отвърна тъжно той. — Нямам много време за приятели. Едва успявам да бъда приличен баща и съпруг.

— Млад си. Имаш много време. — Посочи на Монти да върви към кухнята преди нея, после добави мрачно. — Ако не позволиш на Лоугън да те завлече в друг подобен проект.

— Никога не ме е завличал. Не е в стила му.

— Освен ако не го сметне за наложително.

Но Сара знаеше какво бе имал предвид. Обикновено подходът на Лоугън включваше чар и хитри манипулации, които неизменно му доставяха онова, към което се стремеше. Кой би могъл да знае по-добре от нея колко силна бе тази магия? Бе запленена и все още подвластна на този мъж.