Айрис Джоансен - Издирването

— Ще работя с теб. — Срещна погледа му през стаята. — Но не очаквай нищо повече от мен. Не мога да ти го дам.

— Ще ми го дадеш. Както сама каза, мога да бъда много търпелив.

— Може и да промениш решението си, докато това свърши.

— Няма.

Ръката й се сви около дръжката на чекмеджето на бюрото, когато той излезе и затвори вратата след себе си. Трябваше да приключи с опаковането. Да не мисли за него. Да не позволява да е твърде важен за нея. Дори в момента той да я обича, колко можеше да продължи? Бяха твърде различни.

А беше хубаво. Не желаеше да се променя. Не желаеше да бъде друга. Беше жена, която иска сама да взема решения и да ръководи живота си както й харесва.

„Не мисли за него, а за Руджак и как да защитиш Додсуърт“.

— Искаш да дойда? — възкликна Ийв. — Защо?

— Заради Маги. Много по-добре е, но ми е нужен някой, който да се грижи за нея, докато ме няма.

— Сметнах го за шега, когато ми каза, че Джейн ти е нужна, за да гледа вълчицата.

— В онзи момент беше. Но сега не е. Нужна ми е помощта ти. Можеш ли да дойдеш?

— Иска ли питане? Ти се отзова, когато се нуждаех от теб, и намери дъщеря ми. Пристигам със следващия самолет.

— Благодаря ти. Ще помолиш ли майка ти да се грижи за Джейн, за да доведеш и Джо?

— Ще видя дали той може да се освободи. Но защо да го водя?

— Ще съм по-спокойна. Не смятам, че има някаква опасност за теб, щом ни няма тук, но бихме искали да знаем, че Джо е с теб.

— Вие? Кой е при теб?

— Лоугън.

Последва пауза.

— Ще ми кажеш ли какво става?

— Веднага щом дойдеш. Но доведи и Джо, ако можеш. Макар че вероятно не трябва да те моля да го правиш. Ще те накара да скочиш на самолета за Атланта в мига, в който му кажа за Руджак. — Разтри слепоочието си. — И може би трябва да го направиш. Ще оставим решението на него.

— Много неясно говориш.

— Защото и на мен не ми е ясно. Искам да знаеш, че си свободна да ми откажеш помощта си. Ще те разбера, не бива да се чувстваш задължена…

— Млъквай. Ще ти се обадя, когато разбера кога самолетът ми каца във Финикс.

Сара се отправи към вратата на дневната. Свърши се. А сега да намери Гейлън.

Но дневната бе празна.

— Гейлън?

— Тук съм — извика той от задната веранда. — Току-що нахраних Маги.

— Обадих се на приятелката ми Ийв и тя… — Челюстта й увисна и тя се закова на вратата. Гейлън седеше на пода до вълчицата, а главата й бе на бедрото му. — Просиш да отнесе някоя част от тялото ти. И то особено ценна част.

— Разбираме се. — Гейлън погали звяра по главата. — Обсъдихме го и решихме, че доста си приличаме. Нали така, Маги?

— По какво си приличате?

— По произхода. От клетката в дивата природа. Притежаваме един и същи инстинкт за оцеляване. — Намигна й. — А и двамата сме толкова умни, че е направо смайващо.

— Ще се подготвя за шока. Би ли се отместил на известно разстояние от нея? Може и да се разбирате, но аз я доведох вкъщи и съм отговорна за всяка щета, която би могла да нанесе.

— Ако така ще се чувстваш по-добре. — Внимателно отмести крака си изпод главата на вълчицата, за да не я ядоса, после продължи да я гали. — Нали знаеш, че ще трябва да изоставя тази красавица и да замина за Додсуърт? Задълженията ме зоват там в момента.

Сара кимна.

— Обадих се на някого, който да се грижи за нея. Ийв Дънкън и Джо Куин ще дойдат днес.

— Нима? Много задушевно ще стане в тази къщичка, нали?

— Искам да съм сигурна, че няма да изтеглите хората си оттук. Искам Ийв и Джо да са защитени.

— Ще ги изпратя в Додсуърт.

— Намери някои други. Лоугън има купища пари.

— Парите не могат да купят обучението и способността да… — Ухили се. — Какви ги говоря? Разбира се, че могат. Не е ли истински късмет, че вече имам достатъчно хора в Додсуърт?

— Тогава защо ме занасяш?

— Чувствах се задължен да се опитам да те накарам да останеш тук. Лоугън ми плаща, а това е и неговото желание.

— Къде е той?

— Излезе да потича с Монти. Мисля, че се нуждаеше да изпусне парата, след като те остави.

Тя понечи да си тръгне, но после спря.

— Би могъл да се обадиш на Франклин и да му кажеш, че до петнадесет минути заминавам за къщата на Лоугън във Финикс и ще го изпреваря.

— Защо?

— Ще съм по-близо до Басет и ще мога да почакам, докато завърши работата си. Лоугън, изглежда, счита, че е важен за Руджак.

— Би могла да почакаш и тук.

— Освен това е по-близо и до летището. Трябва да взема Ийв и Джо.

— Нека моите момчета го сторят.

Сара поклати глава.