Айрис Джоансен - Издирването

— Гейлън замина за Атланта днес следобед. — Двамата с Джо трябва вече да са се срещнали.

— Може тя да е добре. Децата са странно нещо. Може би се крие или се опитва да ги накара да се тревожат за нея.

— Не й е присъщо.

— Е, може би баба й прави…

— Побързайте — Маргарет помаха на охранителя при портата, на известно разстояние от тях. — Здравей, Букър. Да си виждал някога по-мързеливи хора от тези двамата?

Мъжът се засмя.

— Наистина ли очаквате отговор?

— Страхливец. — Маргарет понечи да завие по пътеката, обикаляща къщата. — Хайде, разходката е безсмислена, ако не учестява биенето на сърцата ви.

— Идваме. — Басет ускори крачка. — Точно зад теб сме.

Не бяха точно зад нея. Всъщност тя имаше няколко метра преднина. Извърна се и им махна укорително. — Казах ви, че трябва да побързате, за да… — Скова се, впила поглед в портата. — Букър?

Вълчицата виеше отново. И на Ийв й идеше да нададе вой.

О, господи, дано Джейн е добре.

„Върви да нагледаш Маги, увери се, че е наред“. Трябваше да върши нещо. Тръгна към задната веранда и подаде глава през вратата. Вълчицата я изгледа гневно и възмутено и отново вдигна глава, виейки.

— Не мога да ти помогна — прошепна тя. — Не мога да ги върна.

Не можеше да помогне и на себе си.

Нито на Джейн.

По дяволите, Лоугън, намери я!

Замръзна, когато чу почукване на вратата.

Бавно прекоси стаята.

Ако я бяха открили, щяха да се обадят веднага. Хората идваха лично, за да съобщят лоша вест. Полицаите чукаха на вратата и казваха колко съжаляват, че малкото ви момиченце е мъртво.

Бони.

Не, това бе Джейн. Господ не би позволил същото да й се случи отново. Трябваше да има някакъв закон във вселената, който забранява…

Ново почукване.

Вълчицата нададе вой.

Опря чело о вратата за момент. „Приеми го“. Пристъпи напред и отвори.

Хърб Букър се бе вкопчил в портата, вперил поглед право напред. От рамото му течеше кръв. Цялото му тяло внезапно се сви конвулсивно.

— Господи, прострелян е! — Басет изтича по пътеката покрай Маргарет. — Трябва да му помогнем.

Изстрел? Сара бе обзета от паника.

— Басет, стой настрана от портите!

— На земята! — Маргарет вече тичаше към Басет и падналия Букър. — Залегни, Басет!

— Какво става, по дяволите? Букър е… — Той се завъртя, хващайки се за китката.

Още един изстрел.

Сара видя от гърдите на Маргарет да бликва кръв и тя бавно се отпусна на колене.

— Сара? — прошепна невярващо.

Сара изпищя и се втурна към нея.

— Повикай охраната — извика замаян Басет. Стискаше китката си, а през пръстите му се стичаше кръв. — За бога, повикай…

— Легни на земята и стой там! — изкрещя му тя. — Не можеш да помогнеш. Монти, остани с него.

Докато коленичеше до Маргарет, която се бе свлякла на земята, покрай бузата й изсвистя куршум.

— Маргарет?

Очите й бяха вперени право напред.

— Залегни…

Все още раздаваше заповеди, осъзна Сара. Трябваше ли да я помръдне? Ами ако куршумът се разместеше?

Помощ. Нуждаеше се от помощ.

Отвори уста и изпищя.

— Зная, че ще си ми ядосана. — Джейн войнствено изправи рамене. — Жалко. Дойдох и ще остана тук. Не можеш просто да заминеш и да не очакваш… Пусни ме. Не мога да дишам.

— Съжалявам. — Ръцете на Ийв се сключиха около слабичкото й тяло. — Няма да те пусна. — Прочисти гърлото си. — Е, поне минута-две. После ще те убия.

— Знаех си, че ще си бясна. Щях да кажа на Джо или на майка ти, но знаех, че ще ме спрат. Смятат ме за дете.

— Та ти си дете, по дяволите! — Момичето я погледна. — Добре. — Джейн бе точно толкова дете, колкото и тя самата на нейната възраст. И двете бяха израснали по улиците, където младостта им бе открадната. — Тогава трябваше да се държиш като възрастна и да не ме тревожиш до смърт.

— Нямаше да ми позволиш да дойда. — Отстъпи назад. — А сега съм тук. Трябва да се обадиш на Джо и да му кажеш, че съм дошла, нали?

— Да. — Не искаше да помръдне. Не можеше да свали очи от дъщеря си. — Как дойде?

— Купих си билет чрез интернет с твоята кредитна карта. Дължа ти пари.

— И те пуснаха сама в самолета?

— Справих се. Това не е ли воят на вълчицата? Къде е?

— На задната веранда. А как стигна от летището до тук?

— На стоп. — Вдигна ръка, за да прекъсне протеста на Ийв. — Зная, че е опасно. Избрах си един старец и съпругата му и те ми четоха морал през целия път.

Останаха отвън в камиона си, докато отвориш вратата. Искам да видя вълчицата. — Тръгна към вратата, която Ийв бе посочила. — Обади се на Джо, можеш да ми крещиш и по-късно.