Айрис Джоансен - Издирването

— Ще спасяваш Басет.

— Просто плати откупа. Разполагаш с предостатъчно пари.

— Има голяма вероятност Басет да бъде убит, след като платя. Трябва да го намеря и да го измъкна.

— И как да го открия? Знаеш ли конкретното му местонахождение?

— Все още не. Някъде в джунглата, близо до Санто Камаро в Колумбия.

Очите й се разшириха.

— Южна Америка?

— Според последната ми проверка.

— Искащ да замина за Южна Америка и да се скитам из джунглата, докато намеря…

— Имам човек, който работи по локализирането на Руджак. Надявам се да получа повече сведения, преди да пристигнем в Колумбия.

— А кога ще стане това?

— В момента самолетът ми чака на летището в Атланта.

— И смяташ, че ще скоча в него и покорно ще тръгна с теб?

— Не покорно. Никога покорно.

Сара си пое дълбоко въздух.

— Рискуваш не само моя живот, а и този на Монти. Ако онези мръсници видят, че се опитва да ги проследи, веднага ще го застрелят.

— Ще внимавам много за двама ви. Ще направя всичко по силите си, за да ви държа в безопасност.

— И очакваш да ти се доверя?

Той поклати глава.

— Не, но това не намалява истинността му.

— Никога няма да ти се доверя. Ти си използвач, също като Мадън. Сама ще се погрижа за сигурността на Монти. Теб не те интересува никой или… — Млъкна. Защо ли спореше? Знаеше, че няма избор. Двамата с Мадън я бяха притиснали в ъгъла. — Колко ще отнеме?

— Не зная.

Тя затвори очи, обзета от гняв и безсилие.

— Ще свърша работата. Ще намеря твоя човек. — Очите й се отвориха и добави с потисната злъч: — Но после ще намеря начин да ти го върна. А ако убият кучето ми, ще ти се прииска никога да не си се раждал.

— Вярвам ти. — Отби от магистралата по шосето, водещо към летището. — Знаеш ли, въпреки че използвах Мадън като помощно средство, пак не бях сигурен, че ще тръгнеш с мен. Онова, с което той те държи, трябва да е доста силно. Няма ли да кажеш какво е?

— Върви по дяволите, Лоугън!

— Изминаха повече от шест часа, откакто излетяхме — каза Лоугън. — От любезност би могла да произнесеш една-две думи. Може дори три.

— Казахме си всичко необходимо и не ми е до любезности.

— Искаш ли нещо за ядене? — попита той.

— Не.

— Ами Монти? Допускаш ли, че може да е гладен?

— Той се храни само два пъти на ден. Нахраних го в къщата. — Сара се сви на широката кожена седалка и се взря през илюминатора. — Освен това няма нужда да се тревожиш за кучето. Аз винаги се грижа за него.

— Очевидно е. Просто реших да се държа като възпитан домакин и да предложа.

— Да ни предложиш храна и после да изложиш живота ни на опасност?

— Нямам друг избор — отвърна уморено той. — Казах ти, че ще се опитам да ви държа в безопасност.

— Да се опиташ не е достатъчно. — Посегна и погали кучето по главата, после заговори през стиснати зъби: — Знаеш ли как ме караш да се чувствам? Не само ти си отговорен за застрашаването на Монти. Той е мой. В основата винаги съм аз. Кучето никога не отказва, така че ако взема погрешното решение, аз трябва да понеса вината.

— Дори след като съм те изнудил?

— Това те прави копеле, но окончателното решение вземам аз.

Лоугън замълча за момент.

— Единствената ти задача е да намериш лагера. Няма да се приближаваш дори на миля от евентуална стрелба. Нищо няма да се случи на теб или Монти.

— Зная — отвърна саркастично Сара. — Ще се опиташ да ни държиш в безопасност.

— Не, няма да се случи, обещавам ти. — Тя се обърна и го изгледа. — Не ми ли вярваш?

— А трябва ли?

— Предполагам, че не. Понякога съдбата се намесва и никой не може да промени случилото се. Но ако съм оцелял, когато се измъкнем от джунглата, и вие с Монти също ще бъдете живи. — Направи гримаса. — Уверявам те, че не ми е лесно да дам това обещание. Имам изострено чувство за самосъхранение. — Изправи се. — Отивам до кабината да поговоря с пилота. Може да съставиш списък на необходимите ти неща за тази задача, а аз ще се обадя на асистентката си и ще се погрижа да те очакват в Санто Камаро. В чекмеджето на масата до теб има молив и бележник. Няма да се бавя повече от няколко минути, но пък съм сигурен, че няма да ти липсвам.

— Не, няма. — Наблюдаваше го как се отдалечава по пътеката, после потърси бележника и молива и започна да съставя списъка. Защо се бе опитал така упорито да я увери, че ще пази нея и Монти? Не значеха нищо за него. Бяха просто инструменти за постигането на целта му. И все пак за миг му бе повярвала. Бе се натъквала на нечестни бюрократи и властни фигури в бедствени райони по света и можеше да разпознае искреността, когато я срещнеше.