Айрис Джоансен - Издирването

— Защо се изненадваш? — Докато влизаше в къщата, Сара му хвърли поглед през рамо. — Доколкото зная, по-голямата част от населението на Германия е считало Хитлер за очарователен.

— Благодаря ти, че дойде, Сара. — Ийв седеше на люлката на верандата и гледаше към забуленото в мрак езеро. — Зная, че си уморена. Но за мен присъствието ти тук значи много.

— Не ставай глупава. И аз исках да дойда.

— Мисля, че Бони би желала да си тук. В края на краищата, ти я откри.

— Провървя ни.

— Не ми ги разправяй тия. Претрепахте се от работа.

— Това не винаги означава, че с Монти откриваме онова, което търсим. — Разгледа лицето на приятелката си. — Наред ли е всичко с теб?

— Скоро ще бъде. В момента се чувствам много особено. — Погледът й се отмести към хълма оттатък езерото. — Сега тя си е у дома. Това е най-важно. Макар че всъщност никога не ме е напускала.

Сара кимна.

— Спомените са безценни.

— Да. — Усмихна се леко. — Но не това имах предвид. — Смени темата. — Тревожа се за Джейн.

— Допусках го.

— Мисля, че през повечето време е щастлива с нас. Знае, че я обичаме. — Въздъхна. — Но не е лесно дете.

— Самата ситуация не е лесна. — Сара направи пауза. Какво би казала, ако Джейн прекара няколко седмици с мен в ранчото?

Ийв остана безмълвна известно време.

— Защо?

— Промяната би й се отразила добре. Обича Монти и ме харесва. Ще се грижа добре за нея.

— Зная. — Тя се намръщи леко. — Разговаряхте ли за Бони?

— По-важно е дали е разговаряла с теб за нея.

— Не и откакто я откри. На няколко пъти опитвах, но тя ме отблъсква. Надявах се, че с времето… Не зная. В момента ми е трудно да разсъждавам.

— За всички ви това е период на адаптация. От години си била обсебена от мисълта да върнеш Бони вкъщи. Зная, че сега си доволна, че е тук, но ще бъде ли…

— Джейн си мисли, че е просто заместничка — прекъсна я Ийв. — Опитах се да й покажа колко греши, но не го приема. Не е обидчива, но не мога да я убедя в противното.

— При ужасното й детство може и никога да не успееш да я убедиш. Но това не значи, че не можете да живеете добре заедно.

— Не ми го казвай. Искам да се чувства неповторима. Всеки би трябвало да се чувства така.

— Тя е неповторима. Твърда и независима е, а умът й е остър като бръснач. Толкова е умна, че знае, че в момента си объркана и тъжна и не може да ти помогне. Това я наранява. Изпрати я на гости при мен за малко, Ийв.

— Ще си помисля. — Опита се да се усмихне. — Никога не съм смятала, че ще имам такъв проблем, когато намерих Бони. Не че не съм облекчена, но…

— Водила си този начин на живот тъкмо защото си загубила Бони. А сега я откри.

Приятелката й кимна.

— Ще ми е нужно малко време, но имам късмет. Джо е с мен. Всичко ще си дойде на мястото, щом имам него. — Посегна и хвана ръката на Сара. — И приятели като теб и Лоугън.

— Като стана дума за него, време е да тръгвам за летището. Къде е той?

— Слезе към езерото.

— Сам ли?

Ийв кимна.

— И по-добре. С Джо все още не се държат много приятелски.

Сара се ухили.

— Защото си фаталната жена.

— Да бе! — Намести очилата си и се изправи. — Хайде да открием Джейн и Монти. Ще трябва да я отлепиш от него.

— Няма да е толкова лошо, ако й кажеш, че ще го види скоро.

— Казах, че ще си помисля. — Намръщи се. — Упорита си като магаре, Сара. Защо си толкова сигурна, че си най-добрата алтернатива за Джейн в момента? Ако ти се обадят и с Монти се изнесете в някой затънтен край на света? Какво ще сториш с нея?

Сара сви рамене.

— Ще се оправим.

Ийв поклати глава.

— И в този дух, какво щеше да правиш, ако имаше собствени деца? Ти ли ще ми разправяш за адаптация?

— Ще му мисля, когато се сблъскам с проблема.

— Децата са по-взискателни от кучетата.

— Точно затова се придържам към кучетата. Щастлива съм с настоящия си начин на живот. Можеш ли да си ме представиш със съпруг и купчина дечурлига?

— Не, изобщо. Но сигурно си самотна.

— Защо? Имам си Монти и приятелите от групата.

— С които се виждаш само когато участваш в някоя спасителна операция.

— Това ми стига.

— Защо ти стига? Защо не искаш да се сближиш с никого?

Тя се усмихна.

— Ийв, престани да се опитваш да ме изкараш някаква си наранена мелодраматична героиня. Не съм като теб. Нямам мрачно минало. Аз съм просто нормална жена, която случайно е малко по-себична от повечето хора. Животът ми ме устройва напълно.

— Значи да си гледам моята работа?

— Както искаш. Но ме изненадваш. Някога си била една от най-самотните жени на света, а смяташ, че за мен липсата на социални контакти е проблем.