Айрис Джоансен - Издирването

Наистина ли? Лоугън бе овладял манипулирането в стотиците корпоративни заседателни зали. Може би не беше съвсем по възможностите й.

Глупости! Или вярваш на преценките си, или не. Дали Лоугън беше пълен кучи син, или у него имаше някаква слабост, която можеше да използва?

Довърши списъка си, после затвори очи. Не искаше да използва никого и нищо. Просто й се искаше да може да си иде вкъщи и да забрави за Лоугън и Мадън и за всичко, свързано с тях.

— Кафе?

Отвори очи и го видя да й подава чаша. Усмихна й се леко.

— Това е просто кафе. Не е като да се храниш на масата на врага си. Освен това наистина трябва да се възползваш от всичко, което можеш да получиш от мен. Храна, напитки, пари. — Сведе очи към Монти. — Нали така, момче?

Кучето тупна с опашка и се претърколи на гръб.

Лоугън посегна и го почеса по корема. Монти издаде тих, гърлен, одобрителен звук.

Хубаво.

— Предател — промърмори тя.

Мил.

— Как не!

— Да не би да пропускам нещо? — вдигна вежди Лоугън.

— Няма да ме убедиш, че си страхотен, само като галиш кучето ми.

— Но той ме харесва.

— Не се ласкай. Харесва всички. Монти е златен ритрийвър, за бога. Известни са с любвеобилността си… дори и към хора, които не я заслужават.

Мил.

Погледна кучето с отвращение. Никаква прозорливост.

— Защо се чувствам някак не на мястото си? — Лоугън й подаде чашата. — В проучванията ми за теб се казваше, че едва ли не умееш да четеш мислите на това куче. Започвам да си мисля, че и той е в състояние да чете твоите. Изпий си кафето, докато донеса на любимеца ти купичка с вода.

Преди да се възпротиви, той вече крачеше обратно към кухнята на самолета.

Монти се претърколи на корем.

Мил.

Не му обърна внимание, а отпи от кафето си. Изкушаваше се да откаже, но беше толкова уморена, че едва мислеше, а предложението му звучеше разумно. Защо да не го използва, така както той използваше нея? Изведнъж се вцепени, тъй като й хрумна една мисъл. Боже мой, защо не? Защо да седи тук и да се самосъжалява, когато имаше възможност да…

— Добре. Боях се, че ще излееш кафето на пода. — Лоугън постави пред Монти фина порцеланова купичка. — Радвам се, че се държиш разумно.

— А „разумно“ означава да правя каквото пожелаеш? — Отпи нова глътка. — Исках това кафе, затова го приех. Не си падам по безсмислени демонстрации.

— Защо Монти не пие?

— Не приема храна или вода от никой друг, освен от мен. — Посегна, докосна ръба на съда и кучето започна да лочи жадно. — Това е фин порцелан. Може да я счупи. Има склонност да бута купичката си, когато я опразни.

— Само такава имам, а той заслужава най-доброто.

— Да, така е. Майната му на твоя порцелан. — Огледа луксозната вътрешност на джета. — Красиво е. Никога не съм виждала подобен самолет.

— Обичам да се чувствам удобно. Пътувам доста и няма нищо по-лошо от това да съм уморен и раздразнен след полета. Една грешка в протокола или във финансите — и цялото пътуване е провалено. — Седна до нея. — В много корпоративни джетове ли си се качвала?

— На няколко. Правителството рядко плаща за транспортирането на спасителни екипи, а настоящата администрация не ни е дала нищо. — Устните й се изкривиха. — Макар че имат голямо желание да се възползват от всяка реклама, която можем да им направим. Разчитаме много на корпорации, които да ни осигурят превоз, когато е необходимо.

— Изненадан съм. Милиони долари за чуждестранни помощи и нито петак за спасителните екипи?

— Справяме се. — Сви рамене. — Вероятно е по-добре, че правителството не се меси. Сигурно щяхме да попълваме молби в три екземпляра и да се оставяме да ни дърпат конците.

Той запази мълчание за момент.

— Като онези, с които те ръководи Мадън ли?

Сара се вцепени.

— И на теб ти е приятно да ги дърпаш. И двамата си падате по упражняването на власт.

Лоугън бързо смени темата.

— Работиш към ATF, нали? Не финансират ли изпращането ти с Монти до бедствените райони?

— Само когато е свързано с експлозиви. ATF нямат спасителни мисии.

— Тогава защо прие работата?

— Трябваше да се издържам. — Хвърли поглед през прозореца. — А след първата година бях съвсем слабо обвързана с тях. С Монти ни бе разрешено да се включваме в доброволни спасителни екипи, когато не ни даваха в заем на полицията при особено трудни случаи.

— Издирвания на трупове?

— Да.

— Защо си го правила? Мразиш ги. Наложи се да ти извия ръката, за да те накарам да помогнеш на Ийв.