Така накрая Сайръс проумява, че собствените ни дела приживе в този живот предопределят и страданията ни в следващия, че човек сам си създава Ада отвъд. Разбира, че там е неговото място сега, там ще бъде и вовеки веков.
— Съжалявам, Ленърд — оправдава се той и за пръв път от ранна младост насам чува гласа си.
Чува го и си казва, че звучи нескопосно, сърдито, несигурно. Но забелязва друго — сега гласът е един-единствен, вече ги няма онези — другите, заглъхнали са. Проумява със закъснение, че този глас е бил винаги сред тях, само че той е намирал за нужно да го отбягва. Да не се вслушва в единствения глас на разума, на угризението, на жалостта и състраданието. Гласът, за който е останал глух през целия си зрял живот.
— Съжалявам — повтаря той. — Провалих се.
Устата на Пъд се отваря, от нея изпадат паяци.
— Влизай — казва му той. — Чака ни дълъг път.
Сайръс се качва в колата и незабавно усеща крачката на паяците. Полазват го хиляди от тях, безмилостно го жилят, заплитат го мигом в нови и нови мрежи.
Колата загърбя водата и потегля по черния път, лети напред през кал и блатна трева, изгнили клони и смрад, а мракът на Севера постепенно я поглъща.
В основата на камъка е прорасла трева, навсякъде наоколо са избуяли плевели. Скубя ги и те напускат почвата с лекота. Не съм идвал тук още отпреди лятото. Човекът, който се грижи за малкото гробище, е болен и макар че пътеките навсякъде са в добър вид, индивидуалните гробове не са. Скубя тревата на снопчета, от корените им се ръси пръст, изтръсквам я и ги захвърлям встрани — сетне ще ги изнеса.
На двойния надгробен паметник 13 13 На съпругата и дъщерята на полицейския детектив Паркър, убити в първия роман на Конъли „Всяко мъртво нещо“. — Бел.прев.
името на малката е почти скрито от високите стръкове. Но ги почиствам и сега то се вижда отлично. За миг прокарвам пръсти по релефа на буквите, те сякаш ми нашепват мили думи. Сетне отново продължавам да чистя.
Сянката й пада върху ми, тя с мъка прикляка до мен, прави го с разтворени крака, за да има място за издутия й корем. Не я гледам в очите. Разплаквам се и сам се питам защо, тъй като сега не изпитвам онази съкрушителна мъка отвътре, същата, която навремето ме подтикваше към самоунищожение. На нейно място чувствам лекота и благодарност. Благодарност, че тя е сега тук, до мен — за пръв път на това място. Защото така е необходимо, така е и правилно — накрая тя да види всичко през собствени очи.
А сълзите продължават да текат и разбирам, че от тях вече не виждам ясно нито тревата, нито плевелите. Тогава тя протяга ръка, за да ми помогне — насочва моята и започваме да работим заедно. Изхвърляме грозното и нечистото, оставяме красивото и обогатяващото, а ръцете ни непрестанно се допират, търкат се една в друга, така взаимно усещаме присъствието си тук, а ветрецът приятно полъхва в лицата ни, наблизо ромоли поточе. Деца покойници, деца тепърва очаквани. Любов запомнена, любов настояща. Изгубени и намерени. Живи и мъртви. Едни до други.
На Белия път.
Който се храни с мъртва органична материя. — Бел.прев.
Улица в Лос Анджелис, където е Асоциацията на общността на хомосексуалните, бисексуалните и хората с променен пол, оттам и нарицателно. — Бел.прев.
Прякорът на Чарли Паркър. — Бел.прев.
Съвременен музикант, ексцентрик, екстравагантна музика. — Бел.прев.
И тук, и на други места в книгата Паркър се връща в миналото си, в събитията от предишните си три романа — „Всяко мъртво нещо“, „Дарк Холоу“ и „Родени да убиват“. Тук става дума за престъпниците от втория и третия. — Бел.прев.
Испански изследовател и конквистадор, пътувал предимно из Централна Америка, Перу, Американския юг, открил Мисисипи. — Бел.прев.
Вокалистът на „Пайнтоп Севън“. — Бел.прев.
Тук има символична игра на думи с буквалното значение на angel — ангел. — Бел.прев.
„Книга на Блясъка“, първа книга — класически юдейски мистичен текст от „Кабала“. — Бел.прев.
Blitzkrieg (нем.) — светкавична война, термин от Хитлеровата фразеология. — Бел.прев.
Американска актриса (1895–1952), „Отнесени от вихъра“, популярни телевизионни постановки. — Бел.прев.
Тук авторът има предвид събития от предишните му книги „Всяко мъртво нещо“, „Дарк Холоу“ и „Родени да убиват“. — Бел.прев.
Читать дальше