Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Бездънни и чисти, пламтящи от силата на духа. Потънал в тях, той разбра, че не иска да предаде тази жена в ръцете на смъртта…

— Не! — отчаяно изкрещя Джейк. Тялото му се стрелна напред, ръцете му измъкнаха пушката от Столингс. Понечи да стовари приклада й в оголеното му гърло, единственото му желание беше да смаже ларинкса на този гад. Но тялото му отказа да се подчини. Имаше чувството, че в продължение на седмица са го шибали с кожен камшик, рефлексите му блокираха.

Столингс го отхвърли от себе си и му нанесе силен удар в корема. Джейк падна на колене, в очите му плисна кал, ръцете му инстинктивно посегнаха към краката на противника.

Столингс нямаше време да се разправя с него. Преметна през рамо пушката с оптически мерник и започна да се спуска по хлъзгавата трева. Каква бъркотия, Господи, въздъхна в себе си той. Откъде се взеха проклетите руснаци тук?!

Отговорът на този въпрос не беше толкова важен, още повече, че беше изпълнил задачата си. Сега едва ли е времето за решаване на главоблъсканици. Знаеше, че след секунда Джейк отново ще е на крака и никак не му се искаше да влиза в ново единоборство с него.

Пое дълбоко дъх и се плъзна по почти отвесния склон към дъното на дерето. След миг фигурата му се стопи във воя на бурята.

Джейк се изкашля и изплю кръвта от устата си. Дишаше тежко, главата му беше замаяна, ушите му бучаха. Безпомощен като ранен звяр, той безсилно се облегна на близкото дърво. Възстанови се за няколко секунди и запълзя към ръба на скалата. В ушите му отекна тежък тътен, очите му видяха как оттатък пропастта земята се раздвижи и се понесе надолу.

Бурята беше изгубила голяма част от своята сила, мракът бързо се вдигаше. Това му позволи да зърне женската фигура сред кафявата пръст, примесена с коренища и камъни. Лежеше на лека издатина на скалата, само на два-три метра от горния ръб на пропастта. Беше напълно неподвижна, с широко разперени ръце. Ръкавите на изпокъсаното кимоно се вееха на вятъра, дъждът шибаше право в лицето й.

Сърцето на Джейк сякаш спря, вътрешностите му се разтопиха.

Мариана !

Ох, защо информацията на Комото не излезе фалшива, проплака в себе си той. Очите му не я изпускаха нито за миг. Господи, лежи там, отвъд бездънната пропаст, а той не може да й помогне! Умира заради неговите грехове, заради неговата небрежност и егоизъм! Спомените за дните след завръщането му от реката Сумчун се стовариха върху съзнанието му със смазваща сила. Дни, които биха могли да прекарат заедно, но не го сториха. Дни, които биха могли да запълнят с любов!

Престана да я обича в момента, в който намрази себе си.

Този процес започна при реката Сумчун, сега предстоеше неговият финал… Мариана умираше, а той не можеше да направи нищо за нея. Разделяше ги бездънна пропаст… Може би същата онази, която ги беше разделяла през последните три години, но този път придобила реални измерения… Той не можеше да е близо до нея, но някой друг очевидно беше заел мястото му. Кой?

Една ръка се протягаше към неподвижното й тяло. Нима ще я блъсне в пропастта? Забеляза как скалната маса под нея леко помръдва… Ех, ако можеше да извърне очи и да го види! После в ушите му блъсна тежък тътен…

— Мариана!

Викът му отекна ясно сред затихващия вой на бурята и потъна в пропастта. Тялото на Мариана го последва. Проблесна в здрача, завъртя се като безпомощна мушица под тласъците на ураганния вятър, после изчезна…

Джейк бавно отмести очи от ужасяващата празнота, облятото му в сълзи лице се извърна към отсрещния бряг, пръстите му несъзнателно драскаха в калта. Край тънка бреза на самия ръб на насрещната скала се надигна неясна фигура. Изтегли се на безопасно място и бавно се обърна. Очите им се срещнаха над страховитата цепнатина в земната гръд.

Джейк и Ничиреншу.

През 1895 година, точно пет години преди раждането на Ши Зи-лин, Китай прекратява съпротивата си срещу фанатизираната и крайно дисциплинирана японска армия. Според мирния договор от Шимоносеки Япония получава остров Формоза и свобода за Корея. Така Япония не само успява да разбие монолитната китайска империя, но и се превръща в световна сила, с която всеки трябва да се съобразява.

Впоследствие Русия, Германия и Франция се обединяват в усилията си да изтласкат японците от завладяния с цената на реки от кръв полуостров Лиаодонг, но те все пак запазват едно от най-важните завоевания на мирния договор — да развиват тежка индустрия по китайското крайбрежие, в точно определени пристанищни градове.