Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Но къде е джианът? — смаяно попита Зи-лин.

— Нямам представа — сви рамене монахът, после на кръглото му лице отново се появи усмивка: — Защо не влезеш? Винаги има какво да научиш при нас…

Но Зи-лин вече тичаше по прашната пътека, следван по петите от разлаяно куче.

Въпреки усилията си, не научи нищо повече за джиана. И може би така стана по-добре. Този човек беше свързан с градината и Зи-лин предпочиташе да си го представя сред бамбуковите и лимонови дръвчета, сред ирисите и разкошните олеандри. Лицето му беше умно и интелигентно, но под ноктите му винаги имаше кал, а коленете му бяха вечно влажни от земята.

Като дете беше на прага на отчаянието, защото не си взе нищо за спомен от тази прекрасна градина. Дори едно камъче — като онова, което джианът беше хвърлил в езерото през онзи горещ следобед. Но сега се радваше, че е станало така. Онова, което джианът беше посадил в градината, трябваше да си остане там. А идеите му така и така се загнездиха дълбоко в съзнанието на момчето.

Приложени в живота, тези идеи направиха Ши Зи-лин един изключително състоятелен човек. Затворен в рамките на своя юан, джианът беше успял да създаде нещо много по-могъщо и трайно от илюзиите. Но повечето хора не разбираха това и изправени пред илюзиите, и само пред тях, те неминуемо изпитваха дълбоко разочарование.

Зи-лин обаче прозря истината зад тях. Джианът беше създал настроения и чувства. Онези, които влизаха в градината без никаква представа за нейните тайни, изпитваха вълнение, а това означаваше промяна.

Младият Зи-лин беше достатъчно интелигентен, за да приложи същата тактика и в живота си. Дадеш ли на хората това, което искат, те не се интересуват дали то е истина или обикновена илюзия. Оставени на своите инстинкти, хората вярват в това, което би им носило най-голяма полза. Този закон се разкри с пълна сила пред момчето, когато се наложи да напусне Сучоу.

Шанхай се радва на най-доброто разположение сред всички китайски градове. Той е единственото пристанище в централната част на страната, което не е откъснато от вътрешността от някоя висока планинска верига. Освен това е свързан по естествен начин с устието на река Яндзъ, около която се простира най-плодородната долина в целия континент.

За щастие на Зи-лин, баща му — един изключително способен инженер, беше повишен и изпратен да доказва своите качества на ново поприще, при това именно в Шанхай.

До подписването на договора от Шимоносеки търсенето на квалифицирани инженери в Китай беше ограничено. Затова би могло да се каже, че деловите качества на Зи-лин, придобити далеч преди да им дойде времето, бяха нещо като родова черта.

Започналата през 1895 година индустриализация на Шанхай позволи на семейство Ши да напусне провинциалното спокойствие на Сучоу и да се гмурне в напрегнатия живот на града — вече един от най-големите в страната.

Шанхай предложи не само повече пари и възможности за изява на бащата, но и отлични условия за образование на Зи-лин и братята му. Той и най-малкият му брат се записаха в университета Футан, докато средният предпочете Техническия институт.

Мирогледът на Зи-лин се разшири значително. Научи английски, създаде си нови приятелства, разбра как мислят не само „чуждестранните дяволи“, но и преподавателите му. Всичко това обаче не изтри от съзнанието му спомена за усвоеното в онази прекрасна градина на детството, а по-скоро му придаде допълнителна сила.

Китайците от доста време насам не управляваха всичките си земи, но за Зи-лин мнението на преподавателите и по-възрастните от него по този въпрос беше без никакво значение. Възрастните бяха склонни към някакво конфуцианско търпение. „След като Вътрешното царство е в китайски ръце, все някога ще си възвърнем и останалите територии.“ Така разсъждаваха те, така учеха и своите възпитаници. На търпение и покорство пред „чуждестранните дяволи“.

От друга страна, поколението на Зи-лин беше изпълнено с желание за промяна, повечето младежи бяха готови да прогонят със сила чужденците и да прекратят унизителното си положение в разделеното общество.

За Зи-лин те бяха просто глупаци. От джиана беше научил, че човек трябва да анализира грешките си, а не да ги повтаря. Да ги използва като урок и да върви напред. Такава беше според него съдбата на народа му.

Най-много му тежеше фактът, че китайците сами бяха предали управлението на страната си в ръцете на чужденци. Хората от Запада са били достатъчно умни да се възползват от дрязгите и противоречията вътре в страната и да я подчинят на волята си.