Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

В средата на XVIII век империята била в разцвет. Само за четиридесет години населението се увеличило с повече от 130 милиона души. Били проведени решителни реформи в областта на селското стопанство, в резултат на които започнало отглеждането на нови култури като царевица и тютюн. Появили се многобройни държавни и частни предприятия в областта на металургията, производството на порцелан и коприна, в тях намерили препитание стотици хиляди наемни работници.

Но заедно с просперитета се родило и желанието за експанзия. Империята започнала да воюва срещу елеутите в Централна Азия, както и срещу Бирма на югозапад.

Но за неразвити в промишлено отношение държави, какъвто е бил Китай в онзи период, войната често носи повече вреда, отколкото полза. В случая се стигнало до рязко отслабване на династията Манчу, която управлявала страната. За сметка на това укрепнали нейните противници, започнали да никнат тайни общности.

Китай бил изправен и пред тежки външни проблеми. Царска Русия окупирала Сибир, Англия създала колониална империя в Индия, Холандия я последвала със своите Източноиндийски територии. Тези земи, традиционно убежище за китайските емигранти, твърде скоро се превърнали в опасност. В Индия живеели милиони китайци, които следели отблизо хода на събитията в родината и чакали удобен момент за сваляне на династията Манчу.

Англичаните, които през 1839 година завладели Кантон, трупали огромни печалби от нелегален износ на опиум и така уравновесявали търговския си баланс.

През същата тази година един мандарин на име Лин Дзеху решил да даде урок на „чуждестранните дяволи“, надявайки се да укрепи силно подкопаната централна власт на Китай. Но англичаните, опитни във воденето на бойни действия, реагирали бързо и решително. Бойните им кораби се появили в залива на Хиджанг и сравнили със земята фортификациите на брега. През юни 1842 година англичаните завзели Шанхай и Нанкин, след което китайците поискали мир. Англия получила достъп до петте най-големи пристанища по крайбрежието, но най-важната им придобивка била установяването на протекторат над Хонконг.

По мнението на Зи-лин именно това бил моментът за политическото стабилизиране на страната. Правителството просто трябвало да поиска от „чуждестранните дяволи“ да оставят своите войски на китайска територия и така династията Манчу положително би се закрепила на власт. Това не било сторено и последиците се оказали фатални.

Заети с потушаване на мюсюлманските въстания в Юнан и Туркестан в края на десетилетието, управниците скоро били изправени пред нова, още по-голяма опасност.

Започнала да набира сила една фракция, известна под името Тай Пинг. Добре дисциплинирана и въоръжена, тя скоро завзела провинцията Гуанг-кси, а през 1852 година безредиците се прехвърлили и в Ханкок. Само година по-късно лидерът на бунтовниците Хонг Ксикуан обявил Нанкин за столица на Тай Пинг Тиан Го — Небесното кралство на вечния мир. Той започнал да издава декрети, да мобилизира нови хора в армията и тръгнал на север срещу Пекин.

От неприятностите на Манчу се възползвали британците и французите, решили да разширят своето присъствие в Китай чрез нова военна кампания.

Едва справила се с въстанието на Тай Пинг, императорската армия се изправила срещу оръдията на „чуждестранните дяволи“. Същевременно Тай Пинг започнали наново да се организират в южните райони на страната. През октомври 1860 година английските и френските войски навлезли в Пекин, но китайците все още не осъзнавали напълно европейската заплаха.

„Чуждестранните дяволи“ започнали да плячкосват летните дворци. Един приятел на Зи-лин видял с очите си техните варварски действия. Всичко по-ценно било заделено настрана, за да бъде изпратено на кралица Виктория и Наполеон, останалото било оставено на войниците. Пораженията обаче били толкова големи, че командирите на европейските части наредили дворците да бъдат изгорени, за да прикрият следите от тях.

Правителството било принудено да отстъпи пред исканията на чужденците. Най-накрая започнало да става ясно, че макар и далеч на север, столицата е толкова беззащитна, колкото Хонконг, Шанхай, Кантон и останалите южни градове.

Бил подписан Пекинският мирен договор, според който нови единадесет пристанища били отворени за международна търговия. Чужденците получили допълнителни права — да организират концесии, да се занимават с мисионерска дейност, да притежават имунитет срещу вътрешните закони на страната.