Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Нима това означава, че трябва да се откажем от добрата вечеря и да обидим готвача? — вдигна вежди Зи-лин. — Та той е вложил цялото си умение в приготвянето на тази храна!

За момент Май помисли, че говори сериозно и беше готова да го среже. Но после забеляза веселите пламъчета в очите му и избухна в смях.

— Може би си прав, Зи-лин — рече. — Има си време за всичко. Но когато човек е принуден да напусне родния край, хуморът се превръща в далечен спомен…

— Аз пък мисля, че хуморът ни е най-необходим именно по време на тежки изпитания — възрази той.

Тя бавно кимна с глава.

— Може би си прав… Когато изгубихме битката с предателя генерал Юан при Жонпнан и бяхме принудени да избягаме в Япония, никак не ни беше до хумор… Японците ни се сториха странни и студени хора…

— Но въпреки това ви дадоха подслон, докато сънародниците ви се страхуваха да го сторят — отбеляза Зи-лин? — Може би наистина са студени, но са проявили смелост…

— Как става така, че винаги имаш отговор на всичко? — учудено го изгледа Май.

— Не на всичко — засмя се Зи-лин. — Ако беше така, отдавна да съм станал могъщ „тайпан“, а не…

— А не какво?

Той отмести поглед от красивото й лице и го зарея към оживения кей.

— Просто човек, изпълнен с необичайни идеи…

Усетиха облаците и дъжда заедно, чувството за интимност беше деликатно и особено приятно. Макар да му беше за пръв път, Зи-лин не се уплаши от сексуалната близост. Може би защото самочувствието на Май стигаше и за двамата.

Тя се втурна към него с присъщата си жар, той й: отвърна с нежност. Намери комбинацията за възхитителна. Предишните й любовници реагираха погрешно на всеотдайността — или се вцепеняваха от неприсъщата за жена инициативност в акта и губеха потентността си, или правеха несръчни опити да влязат в тон й магията отлиташе.

Макар и с известен сексуален опит, Май за пръв път изпита в пълна степен насладата на акта. Тихите й писъци допринасяха допълнително за възбудата на Зи-лин, удоволствието му беше огромно.

После, спокойно отпуснати в прегръдките си, те започнаха да разговарят. Сториха го простичко и искрено, без притворството, което не ги напускаше дори в компанията на близки приятели.

След всичко това няма да е пресилено, ако се каже, че и двамата едновременно изпитаха чувството, което има само едно име — истинска любов. До този момент Май беше обичала истински само вожда Сун Ят-сен и неговите три принципа за революцията — национализъм, демокрация и благоденствие. Зи-лин пък беше обичал единствено изкуството на притворството.

И двамата едновременно откриха, че обичта към идеали и концепции не е единствената в живота, че над нея пламти обичта към ближния, но това не води до противоречия между двете чувства, а по-скоро ги обединява на ново, по-високо ниво. За хора с висока мотивация като тяхната това разкритие беше от първостепенно значение.

В рамките на три месеца Зи-лин беше представен лично на вожда Сун Ят-сен, след още три той и Май сключиха брак.

Сун Ят-сен беше още едно откритие за Зи-лин. Докторът по медицина притежаваше разностранни познания, придобити в най-различни по характер учебни заведения — от англиканската гимназия в Хонолулу до Медицинската академия в Хонконг. Вероятно именно в университета беше попаднал под влиянието на християнството и западната аналитична мисъл.

На този етап Зи-лин все още не беше достатъчно близък с вожда, за да сподели с него идеите си за справяне с „чуждестранните дяволи“. Но в разгорещените спорове между тримата, в които нерядко вземаха участие и други партийни лидери като Ху Ханмин и Ван Чинвей, докторът обикновено изразяваше гледната точка на Запада. В подобни моменти Зи-лин попиваше мислите му като суха гъба. Беше му безкрайно интересно да слуша как западната философия и политикономически теории се пречупват през филтъра на източния интелект. А интелектът на доктора беше наистина фантастичен и Зи-лин скоро се превърна в един от най-верните му поддръжници.

В тези спорове имаше и сериозни сблъсъци. Сун Ят-сен и Май бяха на коренно противоположни становища по отношение на руските комунисти. Момичето открито го обвиняваше в корумпирано от западното влияние мислене.

На практика обаче различията им се дължаха на факта, че двамата подхождаха към темата от различни емоционални нива. Сун Ят-сен разглеждаше комунизма от почти религиозна гледна точка, докато Май го виждаше като исторически възникнала необходимост.