Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Ще ми трябва помощта ти — подхвърли Симбал.

— Между нас вече съществува нещо повече от приятелство — погледна го Джейк. — И то се нарича доверие…

Симбал и Донован отлетяха за Америка, а Джейк постъпи в болница. Там го завари новината, че групата компании под ръководството на Блустоун най-сетне е закупила над петдесет процента от акциите на „Интер-Ейша“. За тази цел обаче повечето тайпани бяха ипотекирали всичките си активи.

За пръв път от седмици насам Джейк отметна глава и се разсмя от сърце. Стори го толкова буйно и толкова продължително, че почти разпори шевовете на раната си.

— Да им е честито — рече той на Андрю Сойър, който беше на прага на истерията. — Сега вече с тях е свършено!

— Мисля, че с нас е свършено! — изгледа го мрачно Сойър.

— Напротив — тръсна глава Джейк и избърса сълзите от очите си. Все още не можеше да повярва, че стратегията му е дала резултат. Рискувай всичко, синко , беше го посъветвал Ши Зи-лин. Ами ако загубя , притеснено попита Джейк. Когато човек рискува, по-добре да го прави на едро , отвърна загадъчно баща му. И ето, че всичко става според предвижданията му… — Блустоун и съдружниците му платиха над един милиард долара за компания, от която няма да имат никаква полза!

— Какво ти става, Джуан? — погледна го с пребледняло лице Сойър. — Нима си изгуби ума? Та нали в „Интер-Ейша“ е концентрирано цялото състояние на „юн-хюн“?

— Така ли? — изгледа го с усмивка Джейк. Днес следобед ще идеш при нашия юрисконсулт и ще му поискаш папката „Редстоун“… — Млъкна и с интерес проследи смяната на емоциите върху лицето на американеца. — В нея ще намериш всички необходими документи. Помниш ли общото събрание, на което баща ми настоя всички активи на „юн-хюн“ да бъдат прехвърлени в мое разпореждане?

— Помня го — кимна с въздишка Сойър. — Никой не беше особено щастлив от това искане, дори собственият ти чичо…

— Зная — кимна Джейк. — Но сам виждаш, че това е било необходимо. Нашите активи изобщо не са в „Интер-Ейша“. В продължение на около месец след излизането ни на борсата всички ценни книжа бяха изтеглени от холдинга. Включително и активите на „Кам Сан“, които престанаха да бъдат част от „Пак Хан Мин“. През него минаваха само печалбите на „юн-хюн“, но на практика холдингът не разполага с нищо! Предполагам, че нямаш нищо против Блустоун да поеме контролния пакет, особено след като знаеш, че това е свързано с фалита на „Файв стар пасифик“…

— А също и с фалита на „Пасифик Овърленд трейдинг“! — възбудено извика Сойър. — Господи, колко години чакам някой да извади от задника ми този трън Байрън Нолин-Кели! Най-накрая това стана! Джуан, ти си истински гений!

Ти си истински гений … Стиснал ръката на Лан в своята, Джейк си спомни за тези думи. В тях се съдържаше някаква неуловима ирония. Гений… Нищо подобно. Чувстваше се раздвоен и нищожен като обикновено зомби… Дъщеря му се върна, но за сметка на това си отиде Блис…

В урната беше положен нейният прах. Блис умря, за да даде живот на дъщеря му. Сърцето му преливаше от благодарност пред този благороден жест, но липсата й беше жестока, пронизваща, неукротима…

Приближиха се до мястото, където преди време Трите клетви, Т. И. Чун и самият Джейк бяха разпръснали праха на Зи-лин. Близките им вече бяха там, над морето се носеха напевни молитви.

Ветрецът си играеше с косите на Лан. Блестящочерни, те се спускаха от двете страни на все още бледото й лице.

Срещата между Джейк и Трите клетви беше тъжна. Нямаха какво да си кажат. Джейк нямаше обяснение за случката. Не знаеше защо Лан искаше да го убие, така и не разбра кой застреля Блис… Пистолетът беше далеч от ръцете на Лан, други хора наоколо нямаше. А едно заредено оръжие не може да гръмне просто ей така, без чужда помощ…

Разбира се, тези неща нямаха отношение към мъката на чичо му. Мъка, която Джейк споделяше изцяло.

— Тя пожела да дойде — промълви Трите клетви. — Единственото й желание беше да е до теб и аз нямах право да я спирам… — сви рамене и уморено добави: — Постъпи както желаеше… Винаги го е правила, не би могла да се промени… — обърна се, избърса сълзите от очите си. — Зная, че се обвиняваш, племеннико… Причина за това е бялата кръв в жилите ти. Но това е джос, така й е било писано… Затова аз не обвинявам никого и изпитвам гордост от постъпката й…

— Татко, време е — върна го в действителността гласът на Лан.

Джейк кимна и протегна ръце. Вятърът духаше в гърба му, умерено силен и постоянен. Джонка с оранжево платно бързаше да се прибере зад вълнолома. Моряците първи усещат приближаването на бурята. Далеч на хоризонта тромави танкери поемаха курс към Япония. На плажа играеха деца, под ръцете им се издигаха високи пясъчни кули. Джейк въздъхна и отмести капака на урната. Вятърът грабна пепелта и я разнесе над океана.