Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

После изведнъж се оказа по гръб на мократа земя, устата й отчаяно се бореше за кислород. Над главата й се надвеси лицето на непозната жена.

Блис се появи изотзад, тялото й се стовари върху Лан с цялата отчаяна енергия, която притежаваше. Рамото й потъна дълбоко в корема на момичето.

Вършеше всичко по инстинкт, единствената мисъл в главата й беше за Джейк. Напусна планинците почти веднага след началото на атаката и тръгна из района да търси Джейк. Беше ядосана, че я отстрани от сцената на главното действие, но си даде сметка, че в такъв момент няма смисъл да спори. Други неща ангажираха съзнанието му, едва ли щеше да я чуе. Реши да потърси шанса си на по-късен етап.

Този шанс се появи заедно с експлозията в цеха и тя моментално се възползва от него. Видя фигурата, която изскочи срещу Джейк с пистолет в ръка, дулото на автомата й инстинктивно се насочи натам. Чу го да крещи името на Лан, осъзна, че това е дъщеря му успя да отдръпне пръста си от спусъка.

Първата й мисъл беше да обезоръжи момичето, без да го наранява. Но в момента, в който ръцете й докоснаха тялото на Лан, тя си даде сметка, че нещо не е наред. Лицето насреща й се разтегна в животинска гримаса, животинско ръмжене заклокочи дълбоко в гърлото й.

Вкопчена в нея, Блис се опита да й говори, но Лан нито я чуваше, нито я разбираше. Държеше се като луда, в това не можеше да има никакво съмнение. Решението дойде спонтанно и Блис потъна в „да-хей“, за последен път в живота си. Понесе се над неспокойните, призрачно осветени от луната океански вълни, духът й се насочи към странното присъствие…

Видя как светът се преобръща и променя. Видя как се променя и самата тя… Великото колело на съдбата се раздвижи и тръгна напред, понасяйки я със себе си… Напред към хоризонта на осветеното от луната море, към неизвестното отвъд този хоризонт…

Духът й се докосна до могъщото „ки“ на Лан и моментално потръпна от ужас. Сред гърчещите се пипала зърна мрачното лице на една жестока войнственост, ръмжаща като свиреп хищник… Едновременно с това улавяше и остатъците от истинската същност на момичето. Те бяха бледи и неясни, дълбоко скрити зад косматото чудовище на злото…

Душата на Лан умираше, изтерзана и болна, подложена на бог знае какви изтезания. Блис изпита желанието да плаче за нея и едновременно с това да крещи от гняв.

Ясно разбра какво трябва да прави. Разбра защо Ши Зи-лин я беше посветил в тайнството на „да-хей“, защо усеща смъртоносния вятър на отминалите векове право в лицето си…

Приготви се да стори онова, за което я бе подготвял Ши Зи-лин. Някъде дълбоко в душата й се появи подозрението, че той е знаел за настъпването на този ужасен миг. Защото тя вече не беше Блис, не беше любимата на Джейк, не беше дори любимата внучка на Ши Зи-лин… Беше едновременно всичко това, но беше и нещо друго. Неусетно се превърна в това, което беше истинското й призвание. Пратеник на Небесните пазители на Китай, обладан от вековната мъдрост на един древен народ…

Превърна се в дух, всичко тленно се стопи. Някъде встрани тялото й продължаваше да се бори с Лан. Но духът беше могъщ. Ослепителният лъч на „да-хей“ бавно проникваше в измъченото съзнание на Лан, възприела името на тайнственото двуполово чудовище Ки-лин от китайската митология…

Звярът, настанил се в душата на Лан, притежаваше огромна сила. Но Блис не беше сама срещу него. До нея се изправи Ши Зи-лин и още някой… Духът на една жена, живяла в древността, притежавала огромна власт…

Стройните тела на двете жени паднаха в калта, вкопчени в борба на живот и смърт. Но истинската битка се водеше на друго, непознато за човешкия дух равнище…

Напрегнал сили до крайност, Джейк скъсяваше разстоянието до тях бавно, сантиметър по сантиметър. Леден страх беше сграбчил, сърцето му. На бойното поле може да има само един победител. А за победения остава смъртта…

Но той обичаше тези жени. Обичаше ги до лудост, и двете… Трябваше да направи всичко възможно да прекрати смъртната им схватка. Сега, още преди да е станало късно.

Стисна зъби и понечи да се хвърли между тях. Но изведнъж се закова на място и стреснато се вслуша в един познат и едновременно с това напълно чужд глас: Стой настрана, Джейк! Мога да я спася само ако се държиш настрана!

— Блис!

Продължи напред, препъна се в някакви коренища и падна на колене.

Моля те, Джейк, остани там, където си! Иначе дъщеря ти ще умре!

Думите отекнаха в съзнанието му като звън на огромна камбана. Сигурно халюцинирам, помисли си той, но веднага разбра, че това не е вярно. Промените, които забелязваше у Блис от известно време насам, изведнъж нахлуха в главата му с кристална яснота. След смъртта на баща му Блис стана друга. Сякаш през душата й течеше потокът на мъдростта. Джейк вече знаеше, че може да отличава истината от лъжата, но способностите й очевидно не спираха дотук… Какво още може?