Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Блис! — отчаяният му вик се сля с воя на бурята. С подобен вик баща му се беше разделил с любимата Сен-лин. — Блис! Не искам да те загубя! Не искам да те оставям сама!

Не съм сама, Джейк. Това трябва да се случи, иначе ще изгубиш дъщеря си завинаги.

— Не искам да избирам между двете!

Джос, Джейк. Колелото се завъртя…

— Блис! Обичам те, Блис! И искам да…

Под оловния покров на небето се носеше ужасният вой ва звяра. Цинкови капки дъжд барабаняха по същества с непознати форми. Натежалите от киселина облаци се разкъсаха и зад тях надникна живачният диск на луната.

Блис сключи договор с Буда… Всъщност стори го не тя, а безплътният й дух… Последният й час наближаваше, но тя беше спокойна и уверена, стоплена от духа на Ши Зи-лин в гърдите си. Лан е богоизбраната, тя е пряк наследник на Небесния пазител на Китай и трябва да живее. А Блис трябва да прочисти душата й, да прогони злото от нея… Точно както го беше сторил Фаз-хан с душата на Сен-лин преди много години… Само по този начин ще се съхрани мъдростта и магията на древния народ, само по този начин Китай ще навлезе достойно в двадесет и първи век.

Блис се сля с Вселената. Потънала дълбоко в ласкавата прегръдка на „да-хей“, тя усети как осъществява жив и непосредствен контакт между поколенията. Беше млада и стара едновременно, малка и голяма, мъж и жена… Превърна се в Божествената люлка, съхраняваща живота и смъртта, превръщаща ги в нещо неизмеримо, в незначителна частица от Вечността. Превъплъти в себе си светлината и мрака, превърна се в река и океан…

Безбрежната морска шир стана нейна мантия, да де й неограничена власт. Същото сториха Ветровете и Бурите. Драконите на нощта напуснаха убежищата си, изправиха се от двете й страни и обляха с огнен дъх Свирепия звяр в душата на Лан. Друг начин за пречистването й нямаше. Едва след пълното пречистване можеше да й вдъхне Мъдростта на вековете, да я превърне в истински Небесен пазител на Китай…

Изпита огромно удоволствие от този процес. Може би защото разбра колко ограничени са човешките представи за живота и смъртта, колко слабо е човешкото въображение.

А Блис се издигна високо над тези концепции. Превърнала се в Космическа енергия, тя разпростря волята си по всички посоки на света. Концентрирала в себе си елементите на Вечността, тя изведнъж си даде сметка, че съществуванието е нещо по-богато и по-силно от обикновения човешки живот.

Превърна се в богата палитра от цветове: синьо-зеления цвят на Морето, синкавосивото Небе, пръстения цвят на Камъка, оранжево-червеното на Огъня, зелено-кафявото на Горските листа… Единственото нещо, което нямаше цвят, беше Злото в душата на Лан. Блис разпери крила и литна към него.

Стисна го в прегръдката си и потръпна от внезапен хлад. Злото, беше могъщо, представата за силата му накара душата й да се свие. После тресна оглушителна гръмотевица и тя изведнъж разбра, че страхът е още едно слабо и ограничено човешко несъвършенство, за което няма място тук, в Сияйните висини…

Концентрира силата в душата си и разпери ръце.

Погълна Злото и започна да го разтопява. Разтърси се от огромната кинетична енергия на този процес, далечната Земя под нея сякаш се сви от уплаха. Реките спряха да текат, океаните замръзнаха, планинските върхове се разтърсиха като от могъщо земетресение…

До слуха на Джейк долетя странен звук. Сякаш се строши суха съчка. Забравил болката и предупрежденията на Блис, той стана на крака и с олюляване се насочи към вкопчените тела. Блис беше отгоре, от устата й излитаха протяжни стонове. Дръпна я от тялото на дъщеря си, ръцете му я обвиха с безкрайна нежност.

— Блис!

Очите му с ужас се сведоха към огромната дупка в гърдите й. Там, където е било сърцето… Раната беше ужасна, но странна. Нямаше кръв, в ноздрите го удари миризмата на лятно море…

— О, не!

Дъждът барабанеше по лицето и раменете му. Всяка капчица напомняше за греховете му.

— О, Блис!

Не можеше да повярва, че я няма. Ще се погрижа за нея, чичо… Това беше обещанието, което даде на Трите клетви, преди да тръгнат насам. Твоето съкровище е скъпо и за мен… Едва сега, в този ужасен миг, той си даде сметка колко скъпо на душата му е това съкровище…

— Исусе!

Джейк бавно вдигна глава.

— Добре ли си, Джейк? — попита Симбал.

— Не зная…

Симбал се отпусна на колене до него и попила раната му.

— Какво стана?