Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Не мога.

Зи-лин погали блестящочерната й коса. Луната прокарваше сребристи нишки сред нея. В съзнанието му отново изплува безбрежната океанска шир.

— Мъжът ти интересува ли се от здравето ти?

В компанията на Сен-лин никога не назоваваше Хуайшан Хан по име.

— Вижда, че се храня и излизам на въздух — прошепна тя. — И това му стига…

— Разговаряте ли?

— Понякога…

— А… докосвате ли се? — гласът му премина в шепот.

— Питаш дали поддържаме интимни отношения?

Той безмълвно кимна.

Сен-лин опря длани в гърдите му и отлепи главата си от тях. Погледът на блестящите й очи, издължени като бадеми, се заби в лицето му.

— Отговорът ми е далеч по-важен от въпроса, нали?

Колко мъдри са понякога жените, въздъхна Зи-лин. Далеч по-мъдри, отколкото допускаме или можем да си представим.

— Ще ми повярваш ли, че няма никакво значение дали ще те излъжа, или ще ти кажа истината?

— Не.

— Но е точно така — погали го по бузата тя. — Няма никакво значение.

— Истината винаги е различна — поклати глава той. — Може би е единственото съвършено нещо в този несъвършен живот. Истината си е истина!

— Но тя не живее тук, около нас — разпери ръце Сен-лин. — Тя обитава „да-хей“ — великия мрак, който приютява духа ни. Истина е само това, което чувстваме, когато сме потънали в „да-хей“…

— Значи все пак имате интимни отношения!

— Ти нямаш право да ми задаваш такъв въпрос!

— Нямам право ли?

— Не ти, а той е мой съпруг.

— Жестоко е да го кажеш…

— Но това е истината. Тя е богинята, пред която се кланяш, нали? — пръстите й пробягаха по лицето му. — Не искам да те наранявам, но ти сам го правиш…

— Няма друг начин — затвори очи Зи-лин.

— Е, да — въздъхна тя. — Защото искаш да откриеш истината на всяка цена.

„Права е, въздъхна в себе си Зи-лин. Истината действително е богинята, на която се кланям. Няма смисъл да я обвинявам за собствената си нестабилност.“ Напрегна воля и се опита да прогони гнева от душата си.

Когато отвори очи, в съзнанието му се появи сребърната табакера на Хуайшан Хан. От известно време насам непрекъснато мислеше за нея, не можеше да се отърве от чувството, че някъде я беше виждал…

Хвана ръката на Сен-лин, отново си напомни, че истината е единствената му господарка, после промълви:

— Искам да направиш нещо за мен.

Измина повече от седмица, преди тя да изпълни желанието му. За няколко дни Хуайшан Хан отсъстваше от града и табакерата остана в джоба му. Освен това той винаги я държеше под око, дори когато се намираше в дома си. В крайна сметка Сен-лин успя да я измъкне, но трябваше бързо да я върне на мястото й.

Табакерата беше западно производство. Зи-лин употреби доста усилия, докато я склони.

— Той е мой съпруг, а ти искаш да го предам — бяха първите думи на Сен-лин.

— Ти вече си го предала — отвърна Зи-лин.

— Защо искаш това? Той е най-добрият ти приятел. Такива неща не се правят между приятели…

Зи-лин се огледа. Бяха скрити в сянката на бамбуковата горичка, над градината светеше лунният сърп. Също като през първата им вечер…

Мислеше за това, което бяха сторили на Сен-лин комунистите. Дали Хуайшан Хан знае какво й се е случило, докато е била в ръцете на бившите му господари? Не, едва ли. Тя няма причини да му каже, а и той никога не би я попитал.

— Сега не мисля за приятелството — тихо, сякаш на себе си, промълви той. — Мисля за Китай. Преди известно време каза, че истината е моя богиня. Е, признавам, че си права… Но истината в името на Китай. С готовност бих жертвал живота си за тази истина!

— Защо се опасяваш относно бъдещето на Китай?

Ох, как да й обясни? Как да й каже, че вярва в мисията си на Небесен пазител на тази страна?

— Този, който държи в ръцете си Китай днес, утре може би ще държи и цяла Азия — тихо отвърна Зи-лин. — Ако Китай допусне грешка, ако управлението на страната попадне в ръцете на недостойни люде, последиците ще бъдат страшни. Китай е огромна страна, с население над един милиард. Поеме ли по предначертания път, нищо не може да я спре… Инерцията й е страхотно силна, инерция на титан.

— Китай се нуждае от пазител… Някой, който да осигури постъпателното й развитие. Да оцелее, да просперира и едва тогава да стане велика сила… Това може да стори само Джиан.

Сен-лин продължително го изгледа, после прошепна:

— Ти?

— Върша това, което трябва.

— Но как? Не можеш да надникнеш в бъдещето!

— Не мога — призна той. — Работя на тъмно, доверявам се на инстинкта си.