Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Пари… — въздъхна замислено Хуайшан Хан. — Навсякъде трябват пари, в министерствата само за това се говори…

— Човек ще си каже, че се превръщаме в капиталисти — усмихна се Зи-лин, но приятелят му остана сериозен.

— В това няма нищо смешно — поклати глава той. — Силни врагове се стремят да проникнат в ешелоните на властта. Нима не знаеш, че всички те са с капиталистическа ориентация?

— О, все още не съм си подал оставката — усмихна се иронично Зи-лин. Но мислите му бяха насочени към руснаците. Защото беше убеден, че Москва, а не Вашингтон, ще бъде главният враг на Китай в близкото бъдеще. За Сталин и онези, които ще поемат политиката на железен юмрук след него, съществува само една форма на комунизъм. Всяко отклонение от нея ще бъде третирано като ерес и потенциална заплаха за съветската хегемония. Защото Москва е твърдо убедена, че именно тя ще излезе победител в идеологическата война.

А за руснаците пътят на Мао е по-опасен от капитализма. При отношенията с Вашингтон всичко е ясно: сочат с пръст капиталистите експлоататори и се обявяват на страната на бедната работническа класа. Но с Китай не е така. Тук поляризация между бедни и богати няма, отношенията са по-трудни за дефиниция, по-деликатни. А Зи-лин отлично знаеше, че руснаците хич ги няма по тази част.

Обади се кукувица, после млъкна. Над високите стени на градината проблясваше последното сияние на деня. Цикадите подеха вечерния си концерт. Разцъфналите пеонии, които Сен-лин с удоволствие поддържаше всеки ден, насищаха въздуха с прекрасен аромат.

— Хубаво е да си герой — промълви Хуайшан Хан. — Страната по време на преход се нуждае от своите герои…

Каза го така, сякаш искаше да убеди сам себе си. След като се включи в органите на Държавна сигурност, той беше натрупал доста голяма доза самочувствие. Зи-лин си спомни за един от неотдавнашните си разговори с Мао.

Налага се да разчитаме все по-силно и по-силно на Министерството за обществена сигурност , беше казал Председателят. ТАЙНАТА ПОЛИЦИЯ , поправи го Зи-лин. Да, можем да го наричаме и така , съгласи се Мао, а Зи-лин открито добави: Не одобрявам терора, независимо под каква форма се проявява той. Това ли беше причината да го изключат от малката интимна церемония по награждаването на Хуайшан Хан?

— Как точно си спасил живота на Мао? — рязко попита той.

Хуайшан Хан извади цигара от инкрустирана сребърна табакера и почука върха й в капачето. Табакерата беше чуждестранно производство.

— Откъде я взе?

Хуайшан Хан не чу въпроса или просто предпочете да не отговаря. Пъхна табакерата в джоба си и запали. Изпусна няколко кръгчета дим и проговори едва след като се увери, че контролира темпото на разговора:

— В Хонконг разкрих заговор за покушение срещу Мао. Това всъщност беше основната ми задача, поставена от министъра на Държавна сигурност. „Ти си единственият, на когото можем да поверим изпълнението на тази трудна задача“, каза ми на тръгване Ло Джуи-чин.

Зи-лин не беше впечатлен. Хуайшан Хан лъжеше, тъй като сам Мао сподели, че лично той го е изпращал на последните мисии, включително и тази, за която ставаше въпрос. Защо стои тук с мен ме засипва с лъжи, запита се Зи-лин. Защо не е вътре, при жена си, която не е виждал повече от два месеца?

Хуайшан Хан продължаваше да пуши, цигарата висеше залепнала на долната му устна.

— Нашето разузнаване беше получило точни сведения — продължи след кратка пауза той.

— А ти се върна победоносно, за да получиш наградата си — жлъчно подхвърли Зи-лин.

— При това с компания — усмихна се онзи. — Доведох и врага със себе си.

— Врагът ли? Какъв враг?

— Капиталистът, който е организирал покушението срещу другаря Мао. Той е мой пленник.

— Можеш ли да видиш океана? Аз обхващам цялата му безбрежност, виждам лунните лъчи по повърхността на водата, усещам с душата си всеки проблясък. Топъл като пламък от пожар…

Сен-лин отвори очи и ги спря върху лицето на Зи-лин.

— Виждаш ли го? Виждаш ли океана?

— Не.

— Но защо? — учудено промълви тя и насочи поглед към плътната сянка на бамбуковите дръвчета. Дланите й се извърнаха нагоре, пръстите и останаха здраво преплетени с неговите. — Мислех, че ако се докоснем… Ако сме свързани по някакъв начин, ти също ще можеш да го видиш…

— За съжаление не мога, Сен-лин — поклати глава Зи-лин. — Това си е твоя дарба, а не моя…

— Не, наша е — твърдо отсече тя. Спомни си как се отваря душата й, докато се любят, беше убедена, че е достатъчно силна за създаването на здрава, дълбоко интимна връзка между тях. — Сигурна съм в това. Преди да те срещна, изобщо не притежавах подобни видения…