Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Нощта увиваше вилата в тъмното си наметало, топло като ръката на Буда. Над ниско подстриганата трева на поляната примигваха светулки, като кораби сред безбрежната пустош на океана. Гарваните вървяха между тях, безшумни като призраци.

Микио държеше катаната пред себе си. Везаната ножница остана в колата. Казамуки носеше миниатюрен картечен пистолет „Хадо“, който стреляше със скорост сто куршума в секунда и беше снабден със специален охладител.

— Трябва да действаме светкавично — каза Микио преди около час, разстлал върху масата карта навилата. — Не успеем ли да се доберем до Хиге в първите три минути на операцията, след това ще ни бъде много, много трудно… Ще бъде тук, в средата на къщата. Тя е била построена от баща му и представлява истински лабиринт.

— Сигурен ли си, че ще го намерим там, където казваш? — беше попитал Джейк.

— Да — кимна Микио. — Казамуки се погрижи за това.

Първата линия на охраната бяха кучетата. Джейк зърна гладката черна козина на два добермана, изскочили иззад отрупани с цвят азалии. Вдигна бойния лък и потъна в концентрацията, която предшества всяко сражение. После тетивата тихо звънна.

Първият доберман падна, без да издаде нито звук. Микио вдигна катаната високо над главата си и пристъпи да посрещне втория. Звярът се хвърли към него със зловещо ръмжене. Катаната свирна във въздуха и главата на добермана отлетя надалеч.

Продължиха напред. Във въздуха се носеше упойващият аромат на жасмин и рози. Микио направи знак на Казамуки и момичето безшумно се насочи към задния вход. След деветдесет секунди той хвърли поглед на часовника си, изчака крясъка на невидима нощна птица и кимна с глава:

— Да вървим. Тя вече е на позиция.

Джейк извади тънка стоманена стрела, известна с името „тцубеки-не“ поради странната форма на главата си, наподобяваща длето. Постави я на място и опъна тетивата.

— Сега! — напрегнато прошепна Микио и стрелата бръмна в нощния мрак.

Върхът улучи парадната врата. Разлетяха се трески, старомодната желязна ключалка отскочи. Микио вече летеше напред. На два скока преодоля каменните стъпала, блъсна разбитата врата и изчезна във вътрешността на къщата. Джейк тичаше след него. Ръката му се стрелна към гърба, измъкна нова стрела от колчана и я постави на тетивата. В следващата секунда върхът на стрелата потъна дълбоко в гърдите на изскочилия срещу тях якудза.

Появиха се още трима. Микио повали двама от тях със светкавични удари на острата като бръснач катана, шията на третия бе пробита от нова стрела, този път тип драконова глава.

После до слуха им долетя сърдитият лай на картечния пистолет — доказателство за появата на Казамуки. Нейната задача беше да остане на пост край задната врата и да предотврати евентуалното бягство на Хиге.

Джейк и Микио се втурнаха напред. Задължително беше да открият и унищожат всички якудза във вилата, тъй като дори един да останеше жив, той несъмнено щеше да се бие като тигър в защита на своя оябун.

Зад гърба им изщрака предпазител, Микио светкавично се завъртя. Катаната свирна във въздуха и от устата на полуоблечения младеж излетя грозен вик. Ръката му с пистолета отлетя, отсечена с един-единствен удар. Вторият го накара да утихне.

Отдясно изскочиха още двама. Бяха голи до кръста, кожата им бе плътно изрисувана с „иризуми“. Джейк пусна две стрели в бърза последователност, нападателите се строполиха и катаните им издрънчаха на пода.

Продължиха настъплението си към централните помещения на вилата. Картечният пистолет отново се обади, този път за значително по-дълго време. Микио знаеше най-краткия път към покоите на Хиге, но това не им попречи да проверяват всички стаи, през които минаваха.

Една от стрелите в колчана на Джейк се различаваше от останалите. Върхът й беше три пъти по-дебел от нормалното и имаше предназначението да разкъсва кожата на врага. В него беше заложено такова огромно количество разрушителна сила, че дори неопитен стрелец можеше да отстрани противника си с един изстрел. Но в ръцете на опитен сенсей като Джейк тази стрела беше страхотно оръжие. Държеше я настрана, тъй като беше предназначена за Хиге Моро.

Откриха го там, където очакваха, обграден от четирима телохранители. Микио съсече двама от тях с изключително трудния удар, известен сред поклонниците на катаната като „съсичане на седемте камъка“. Третият се загърчи с една „драконова глава“ в корема, но четвъртият се нахвърли срещу Микио, блокирайки с лекота свистящата в ръцете му катана. После премина в контраатака и с всеки удар предимството му се увеличаваше. Микио неволно започна да отстъпва, положението му стана опасно.