Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Чен Ю така и не разбра какво точно е получил Ши Зи-лин за тази услуга, но то във всички случаи е било нещо важно, тъй като и услугата беше такава.

Във всеки случай пътищата на Чен Ю към президентския стол бяха отрязани завинаги. Той никога нямаше да бъде тайпан, а Ши Зи-лин започна да действа така, че и пълномощията му в компанията рязко намаляха. Принуди се да напусне.

— Да внимавам, значи… — повтори като ехо Блустоун и върна мислите му в действителността. — Така казваше и баба ми… Никога не забравях да си взема шалчето при поредната от зимните си разходки…

— Но увивахте ли го около шията си? — пожела да узнае Чен Ю и скръсти ръце върху малкото си коремче. — Чаках дълго своето отмъщение. Нима предлагате да повярвам на приказките, че всичко е наред?

— Но какво може да се обърка, особено сега? — изви вежди Блустоун. — Старецът е мъртъв, синът му Джейк Мейрък се запиля Бог знае къде, Тцун-Трите клетви трепери от страх пред заплахата от поглъщане на компанията си. С помощта на Неон Чоу ние имаме пряк достъп до „юн-хюн“. Единственият тайпан, от когото бихме могли да се страхуваме, е Т. И. Чун, но аз сключих договор с него. — Ръцете му се разпериха в многозначителен жест — „какво повече искаш“?

Т. И. Чун, въздъхна в себе си Чен Ю. Искаш да го подчиниш на волята си точно по начина, по който се надяваш да отнемеш и моята власт… Но ти не можеш да се сравняваш с мен, тайпан. Погрижих се да ти покажа само малка частица от своята власт. Но ако можеш да я видиш цялата, положително ще ослепееш.

— Мейрък наистина изчезна, но лично аз не виждам в това повод за ликуване — каза на глас той. — На практика е обратното: този факт ме притеснява.

— И трябва да внимаваме, а? — шеговито подхвърли Блустоун.

— Точно така, тайпан — мрачно кимна Чен Ю, без да обръща внимание на тона му. Вътре в себе си скръцна със зъби и си обеща един ден да постави на мястото му този нахален „гуай-лох“. — Джейк Мейрък е избора на Ши Зи-лин. Негов избраник за поста Джуан. Това нищо ли не означава според вас?

— Една куха титла и нищо повече — сви рамене Блустоун.

— Нима трябва да ви напомням, че в Китай кухи титли няма, тайпан? — вдигна вежди Чен Ю, успял да овладее гнева си. — Джейк е получил тази титла от баща си, а той беше всичко друго, но не и глупак. Ако мислите по друг начин, значи сте на погрешен път.

— Аз няма защо да се страхувам от Джейк Мейрък — поклати глава Блустоун, помислил си за Неон Чоу и отличната й позиция в центъра на „юн-хюн“.

Чен Ю скочи на крака и пристъпи към стола на Блустоун с такава бързина, че англичанинът нямаше време дори да се обърне. Устата на Блустоун изведнъж пресъхна под острия поглед на тези черни и хищни очи.

— Сега сте в съюз с мен! — прошепна заплашително Чен Ю. Думите му бяха тежки и остри като катана, напоени със смъртна заплаха. — Нямам никакво намерение да търпя прояви на глупост! В миналото вече си позволихте да подцените Джейк Мейрък, но виждам, че не сте си направили съответните изводи. Ако не можете да се учите от собствените си грешки, аз нямам работа с вас!

В душата на Блустоун се появи гняв. Гневът на цивилизован бял човек срещу източен варварин. Као Белоокия го усети и се стегна, готов за светкавична намеса. Англичанинът беше едър, но мек, един удар щеше да е напълно достатъчен.

Чен Ю си даде ясна сметка какво става в душата на Блустоун, изчака няколко изпълнени с напрежение секунди, после направи скрит знак с ръка. Као Белоокия се отпусна.

— Контролирате поведението си почти като китаец — похвали Блустоун той. — Поне този урок сте усвоил добре — очите му се забиха като свредели в лицето на англичанина. — Питам се дали ще усвоите и другия урок?

— Мейрък… — промърмори с дрезгав глас Блустоун. — Добре, няма да го подценявам…

— Запомнете добре своите думи, тайпан — леко изви глава Чен Ю. — Защото излезете ли от тази врата, никой вече няма да ви ги припомня.

— Скоро ще поема управлението на „Интер-Ейша“ — успя да се овладее Блустоун. — Това пък е нещо, което вие трябва да запомните! Само тази новина ще бъде достатъчна, за да извади Джейк Мейрък от релсите!

— Дано — кимна Чен Ю. — Значи нещата са ясни: „Интер-Ейша“ за вас, „Кам Сан“ — за мен. — Господи, колко е алчен, каза си дребният китаец. Алчността го заслепява и никога няма да разбере къде се крие истинската власт. Като всички „гуай-лох“, и тоя дебелак ламти затова, което блести, вместо да се огледа за другото — скритото и наистина ценното…