Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Блустоун не беше срещал човек с по-голяма власт от Чен Ю. Малко след като се запозна с него, той научи, че нито грам опиум не влиза или излиза от Хонконг без предварително съгласуване с Чен Ю. Какво бих сторил с такава огромна мрежа, завистливо въздъхна той. Но как да се възползвам от него? Искам всичко, което е негово притежание, сега остава да открия начин да го получа!

На лицето му се появи усмивка, натежала от фалшива сърдечност.

— Няма причини да сте мрачен, приятелю. Изправени сме на прага на голяма победа — Пръстите му се свиха в юмрук. — Почти усещам как примката се свива около шията на онзи мръсник Сойър! Не се страхувайте, Чен Ю!

Као Белоокия се усмихна в мрака. Никой не можеше да забележи тая усмивка, още по-малко пък да разбере смисъла й. Защото именно Чен Ю го беше обучавал за секретната мисия в лагера на сър Джон Блустоун.

— Не се страхувам — отвърна китаецът с белега. — Искам само да внимавате — спря очи върху високата фигура на англичанина и скрито въздъхна. Никога, дори и в най-волните си фантазии, но беше вярвал, че ще влезе в съюз с „гуай-лох“.

Но този съюз се градеше върху омраза. И двамата, всеки по свои причини, ненавиждаха Андрю Сойър като смъртта. Някога, преди много години, Чен Ю изпълняваше длъжността „компрадор“, т.е. доверено лице и дясна ръка на Бартън Сойър. Бащата на Андрю имаше изключителни качества на бизнесмен, благодарение на тях „Сойър & синове“ се превърна в една от най-стабилните търговски къщи на Хонконг. Немалка роля в това начинание изигра и един друг китаец — Ши Зи-лин.

Чен Ю стисна зъби пред силата на спомените. Ако не беше Ши Зи-лин, той с положителност щеше да стане тайпан на „Сойър & синове“. Но Ши Зи-лин и Андрю Сойър му измъкнаха това, което по право му принадлежеше. Преди появата на Ши Зи-лин Андрю Сойър беше пълен некадърник, с никакви шансове да наследи поста на баща си.

Името на компанията беше пълна заблуда. Преди да умре, жената на Бартън Сойър го беше дарила с трима синове. Първият загина при катастрофа с кораб, последният беше ненормален и небето милостиво го прибра още преди да е навършил пет.

Така остана единствено Андрю и мечтата на възрастния тайпан да изгради наследствена империя рухна. Отбелязал факта, че Андрю не е в състояние да понесе на плещите си отговорността за огромната фирма, Чен Ю отиде при своя тайпан и му предложи алтернатива.

— Ако нямах синове, компанията положително щеше да остане на теб — каза Бартън Сойър.

— Мисля единствено за бъдещето й, тайпан — беше отвърнал Чен Ю.

— Зная, сигурен съм, че е така.

Но Чен Ю мислеше и за себе си. Най-голямото му желание беше да стане тайпан. След като беше прекарал години в подножието на трона, след като беше давал ценни съвети на собственика на могъщата компания, той вече не се задоволяваше с поста на компрадор. Мечтата му беше не само да поеме ръководството на „Сойър & синове“, но и да я превърне в изцяло азиатска компания. Беше убеден, че това е единственият начин да се бори за званието „имперска компания“ — звание, което по традиция получаваше най-могъщата търговска къща на Хонконг.

Докато с издигането на Андрю Сойър на поста тайпан компанията щеше да бъде обречена на разруха. Това беше твърдото убеждение на Чен Ю. И той вложи цялата си енергия в нелеката задача да убеди Бартън Сойър в неспособността на собствения му син.

Планът му беше прост, но ефикасен. Направи така, че да запознае Андрю с дъщерята на Джиу Кси-мин. Играта беше интересна, тъй като този човек беше водач на профсъюза, в който членуваха седемдесет процента от работниците и служителите на „Сойър & синове“. Следователно Бартън Сойър беше принуден да се съобразява с мнението му.

Ясно беше какво ще стане, ако Андрю проявеше глупостта да се свърже с момичето. Защото едно е синът на някой могъщ тайпан да посещава публични домове и да задоволява мъжките си нужди с жриците на любовта там, дори те да са китайки, но съвсем друго — да се срещаш открито с момиче от почтено китайско семейство без сериозни брачни намерения.

Това беше най-важният изпит в живота на Андрю Сойър и той се провали. Най-голямата дъщеря на Джиу Кси-мин наистина беше прекрасно цвете — Чен Ю я избра след дълъг и внимателен подбор. Лицето й беше толкова красиво и пламенно, че дори слепец би хлътнал по нея.

Всичко вървеше по план, но изведнъж на сцената се появи Ши Зи-лин. Изпаднал в безизходица, Андрю Сойър беше потърсил съвета му, а Чен Ю не успя навреме да усети този ход. И Ши Зи-лин му беше помогнал. Провеждайки тайни преговори с бащата на момичето, той беше успял да го измъкне от капана още преди Чен Ю да съобщи на тайпана тъжната новина за глупостта на сина му. Изведнъж се оказа, че няма нищо за съобщаване, а Ши Зи-лин започна да се отнася към Андрю с уважението, което се полага на бъдещ тайпан.