Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Точно така — съгласи се с неудоволствие Достопочтения Чен. Колко пъти беше казвал това на синовете си? Да научиш нетърпеливите младежи на истински бизнес е една от най-трудните задачи на този свят.

Сойър се извърна към блестящия с никелираните си части бюфет, заемащ почти една четвърт от огромното помещение. След миг се върна при гостите си с табличка, върху която апетитно димяха задушени бамбукови връхчета.

— „Дим сум“ — установи Достопочтения Чен, без да издава изненадата си. — Доста рядко блюдо за този час от денонощието.

— Точно така — съгласи се Сойър. — В ресторантите винаги ги поднасят мазни и претоплени, затова разчитам единствено на личния си готвач.

Отлично знаеше как да се държи в компанията на китайци и беше убеден, че усилията му по отношение на „дим сум“ ще бъдат оценени по достойнство.

Когато предложи това меню на своя помощник, Енг даде да се разбере, че е готов да се заеме с приготвянето и сервирането, но Сойър категорично отказа.

— Питър, най-важното е аз лично да сервирам на Чен — посочи той. — Достойнството ми няма да пострада, а той несъмнено ще бъде поласкан. В крайна сметка ние го поканихме тук, на чужда за него територия. Не му е било лесно да приеме…

Започнаха да се хранят и Сойър мислено се поздрави за правилния избор на поведението си. Наблюдавайки несъразмерните дрехи на дребничкия мъж, той с мъка потисна усмивката си. Настанен в огромното кресло, той изглеждаше още по-незначителен. Изпита странното чувство, че Достопочтения Чен е кукла, на която е вдъхнат живот с помощта на някакъв непознат алхимичен процес.

Спомни си коледната приказка без край, която му разказваше баща му. Чакаше я цяла година, изгаряше от нетърпение да чуе продължението. Постепенно приказката се превърна в най-важната част на празника, далеч по-желана дори от подаръците, които го чакаха под богато украсената елха.

Сега му се струваше, че Достопочтения Чен е герой именно от нея — „Орехотрошачката“… Вече не помнеше почти нищо от фабулата, нито пък имената на героите. Изведнъж му стана тъжно. Ако дъщеря му беше оцеляла, той несъмнено щеше да й разказва тази приказка и всяка Коледа щеше да си спомня нови и нови подробности. Така магията й щеше да остане вечно жива…

Приключиха с крехките „дим сум“ и преминаха на добре сварени оризови топчета, увити в млади листенца от лотос. По традиция с тази храна се поднасяше и чай от хризантеми.

Достопочтения Чен облиза устни и се оригна — сигурен знак, че е останал доволен от качеството на храната. Вдигна очи към Андрю Сойър и колебливо си помисли: „Може би пък съм сгрешил с тоя… Защото маниерите му са наистина впечатляващи.“

На лицето му бавно се появи усмивка — този път топла и искрена.

— Това не ми харесва — каза Сойър, след като изпрати Достопочтения Чен.

— Кое, тайпан?

— Нищо не ми харесва.

Енг вече беше успял да му предаде за срещата си с Тцун-Трите клетви.

Сойър крачеше из библиотеката и леко докосваше вещите в нея: ъгълчето на филигранната рамка върху бюрото, кожената подвързия на „История на гражданските войни в света“ от Брус Катън, ахатовото преспапие. Като повечето американци и той мислеше по-добре, когато се движи.

— Мислех, че искате участие в „Пак Ханмин“ и „Кам Сан“ — промълви Енг.

— Може би — сънливо проточи Сойър. — Може би…

— Е, тогава решавайте. Разполагате с всички детайли от предложението на Тцун-Трите клетви, което ми се струва съвсем почтено.

— И наистина е такова — отвърна Сойър. В очите му за миг се отрази меката светлина на настолната лампа. Краката му потъваха в дебелия персийски килим, произведен преди повече от двеста години. — При положение, че човек желае да инвестира почти два милиарда долара в бъдещето на Хонконг.

— Но ако ние не желаем това, би трябвало да последваме „Матиас Кинг“ и да се изнасяме оттук — отбеляза Питър Енг.

Сойър прекрати обиколката си.

— Да разбирам ли, че ти си за тази сделка?

Почти усети свиването на раменете на другия, макар да не можеше да го види в здрача на стаята.

— Нали това искахме? „Стисни шанса за гушата“ — така гласи една стара китайска поговорка…

— Знам тази поговорка — въздъхна Сойър и възобнови обиколките си. — Знам и една друга, американска: „Дай на човека достатъчно дълго въже и той ще се обеси с него.“

— Какво означава това?

— Означава, че всяка минута на този свят се ражда по един глупак — отвърна сериозно Сойър.