Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Защо тогава никой не я закачаше?

— Заради вас, Даниела. За нас вие винаги сте била от първостепенно значение и не крия, че заслуга за това носи Карпов. Той искаше да бъдете щастлива и правеше всичко възможно да запази връзката ви с майка ви. Ако бяхме я репресирали като вражески елемент, вие положително щяхте да се обърнете срещу нас.

— Тя не беше враг! — гневно го погледна Даниела. — Тя обичаше Русия!

— Обичаше една друга Русия — поправи я Лантин. — Не нашата.

— Защо го изтъквате едва сега?

— Просто ви обяснявам как успях да открия тази книжка.

Това е лъжа, въздъхна в себе си тя. Той просто иска да ми покаже, че ме държи в ръцете си.

— Когато човек има тайни, той неизбежно се подлага на риск — продължаваше Лантин. — Тайните са силно оръжие само докато са притежание на собственика си. Но когато бъдат разкрити, те често имат ефекта на бумеранг.

На практика тя имаше намерението да сподели с Лантин част от тайната на „Медея“. Просто защото искаше да се отърве от Карпов, който започваше да тежи като воденичен камък на шията й. Той вече пречеше на кариерата й, тъй като искаше да я задържи там, където е, за да може да се ползва от нея. Но тя отдавна беше надраснала сегашната си позиция и гледаше далеч напред. Желаеше доста повече от това, което можеше да предложи Карпов.

Стана й криво, че Лантин сам се е добрал до материалите, които имаше намерение да му предостави. Това разваляше всичко. В устата й се появи горчив вкус, изпита погнуса от начина, по който всички около нея се опитваха да я използват. Напразно се беше заблуждавала, че държи козовете в свои ръце — на практика те винаги се оказваха в мъжете, с които беше свързана. Битката беше предварително обречена на провал. Сега най-важното е да се присъедини към победителите.

Нямаше какво повече да губи и се приготви да победи този мъж в собствената му игра. Разказа му за „Медея“ толкова, колкото счете за необходимо, наблягайки главно върху вътрешните борби в китайското правителство. Инстинктивно усещаше, че подобна информация ще бъде от първостепенен интерес за него.

За награда получи положителен отговор. Той пожела да продължава в поетата посока, пренебрегвайки хонконгския проблем. Очевидно беше твърде заинтригуван от игрите в Пекин.

— „Медея“ има ли представа коя фракция ще победи? — попита той, след като Даниела приключи с краткото си изложение.

— Все още не е сигурен.

— Това е важно, бих казал — дори критично — отбеляза той. — Ако успеем да получим предварителна информация за печелившата групировка в Пекин, ние спокойно можем да разширим започнатата марионетна война. Знаем ли кои са, лесно ще ги поставим под контрол. Просто като им дадем това, което искат. Ще станат кротки като магаренца, на които даваме моркови…

Даниела слушаше и наблюдаваше блясъка в очите му под полуспуснатите клепачи. Трябваше да разбере какви са стимулите на този човек, в противен случай беше загубена. Той не само разполагаше с далеч по-голяма власт от нея, но беше и мъж. Даваше си сметка, че мнението му за нея едва ли се различава от това, което имаше за Карпов. И тя беше в малкото му джобче… Това положение трябваше да се промени. Не с думи, а с нещо друго — далеч по-убедително.

Стана й премина в дневната. Беше обзаведена с тежки кожени мебели, тапетите бяха тъмни, по мъжки сдържани. Атмосферата беше мрачна. След кратката си инспекция Даниела вече беше сигурна, че в този дом няма трайно женско присъствие. Интересно, промърмори си тя. Какви ли са сексуалните му навици? Вече знаеше, че обича да манипулира хората, да открива слабите им места и да се наслаждава на парализата им.

Напомняше й за един зъболекар, при когото беше ходила като момиче заедно с майка си. Излъга, че му се е свършил новокаинът и буквално поглъщаше виковете й, докато бъркаше с бормашината в дупката на зъба й. Още тогава Даниела забеляза издутите му панталони, но години по-късно разбра смисъла на този акт.

Сега в душата й се промъкна подозрението, че Юри Лантин е точно като онзи зъболекар. Реши да го провери чрез кодовата книжка и каза, че си я иска обратно. Разбира се, той отказа. Но тя настоя. Той отново отказа. Не й беше в характера да се моли, освен това не искаше да засилва подозренията му. Затова скочи отгоре му и силно го зашлеви.

Лантин я удари с книгата и тя политна към лавиците на стената. Без да спира нито за миг, той скочи напред, сграбчи предната част на блузката й и рязко дръпна. Платът се разкъса и гърдите й изскочиха навън. Както обикновено, тя не носеше сутиен.