Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Паркира пред една от тях и слезе да й отвори вратичката, съвсем като униформен шофьор.

— Нагоре по стълбите, другарко генерал — промълви все така приятелски той. — Ако обичате…

Даниела продължително го изгледа, после се обърна и пое по гранитните стъпала. Прозорците бяха осветени, завесите в топли тонове — спуснати. Изправена пред масивната врата, тя изведнъж се почувства гола и беззащитна. Бравата изщрака още преди да протегне ръка към звънеца, на прага се изправи позната висока фигура с красиво удължено лице. Погледна в хладните светли очи и изведнъж се запита какво се крие зад тяхното привидно спокойствие.

— Имате доста странни представи за начините, по които се урежда среща с дама, другарю Лантин.

— Влезте — кратко отвърна той, отдръпна се да й направи път и затвори вратата зад гърба й. После закрачи напред и тя беше принудена да го последва, за да чува думите му: — Гладна ли сте? Дано да е така, защото съм приготвил блини…

Озоваха се в просторна, ярко осветена кухня. Стените и подът светеха без нито едно петънце. В дъното имаше широк мраморен плот, от двете му страни блестяха огромен фризер хладилник и професионална печка „Вулкан“. Бяха последен модел, очевидно внесени съвсем наскоро от чужбина. От тавана висяха метални куки, на които бяха окачени медни тенджери и тигани. Лантин й обърна гръб и продължи с домакинските си занимания. Носеше черен панталон от фина вълна и меки мокасини, бялата му риза беше току-що огладена. Всичко беше западно производство, очевидно скъпо.

— Изглеждате доста декадентски, другарю Лантин! — подхвърли малко по-остро от необходимото Даниела, раздразнена от начина му на поведение.

Лантин се разсмя и тя с изненада откри колко променено изглежда лицето му. Ако не бяха тънките мустачки, несъмнено би го взела за двадесетгодишен хлапак.

— Юри — отвърна той. — Юри и Даниела. Между тези стени няма „другари“. — Очевидно беше очаквал отговор, тъй като след няколко секунди намали пламъка на газовата горелка и се обърна да я изгледа: — Но какво има?

Даниела се раздвижи. Бавно обиколи просторното помещение, надничайки по ъглите и отваряйки вратите на многобройните шкафчета.

— Това ли търсите? — попита Лантин и извади портативен магнетофон от чекмеджето на масата в средата. — Сама можете да се уверите, че е изключен.

Даниела го пое, извади касетката и я постави на мраморния плот.

— Къде е камерата? — хладно попита тя.

Лантин махна с ръка към огледалото до вратата. Обективът беше хитро вграден в рамката. Даниела се наведе, проследи кабела и бързо откри видеомагнетофона, монтиран под умивалника. Извади касетата и я постави на плота редом с другата.

— Нямаше нужда да си правите този труд — промърмори Лантин. — Тая машинка изобщо не работи.

— Не съм изненадана — сви рамене Даниела. — По-добре го махнете оттам, мястото е прекалено влажно.

Размениха си продължителни погледи, после Лантин усети миризмата на разтопеното масло и рязко се обърна към печката.

— Нямах намерение да правя запис на нашия разговор — промърмори той. — Проявявате прекалена подозрителност.

— Няма такова нещо — отвърна тя, надзърна зад рамото му и проследи сръчните действия на пръстите му върху тестото: — Къде се научихте на това?

— Мама — кратко отвърна той и прибави няколко капки студена вода. — Тук някъде сигурно се търкаля готварска книга, но блините човек трябва да си ги меси сам.

Хапнаха на масата в кухнята, съвсем неофициално, като мъж и жена. Но храната беше далеч от обикновената скромна вечеря: блините от пшеничено брашно бяха поднесени с черен хайвер и разтопено масло, водката в кристалната каничка беше леденостудена. Даниела остана с впечатлението, че празнуват нещо, в главата й изведнъж се появи една неотдавна прочетена статия. В нея се твърдеше, че първата стъпка на американките към сърцето на избрания мъж неизменно включва поднасянето на любимата му храна…

Познаваше силата на тялото си, знаеше какво е въздействието му над мъжете. Не можеше да бъде другояче, тъй като тя беше една изключително прагматична жена. Опозна предимствата на тялото си още съвсем млада, душата й беше изпълнена с решимост да ги използва докрай, за да изкачи трудните стъпала на бюрократизираното съветско общество.

Даниела не беше лека жена, тя просто използваше секса както умните мъже около нея използваха своите връзки и влияние. Бързо открила, че никой от тях не е склонен да се довери на умствените й способности, тя прибягваше до гъвкавото си тяло и пак постигаше това, което иска да им внуши.