Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Той пристъпи напред, ръцете му докоснаха стоманената структура, очите му гледаха някъде далеч.

— Не зная вече с колко пари разполагам — прошепнаха тихо устните му, главата му се поклащаше леко, сякаш беше изпаднал в транс. — О, разбира се, всеки момент мога да наема специалисти да изчислят това, но каквато и цифра да посочат, тя вече ще бъде остаряла… При всички случаи обаче тя ще бъде прекалено голяма, за да я приема спокойно. — Лицето му се покри със ситни и мътно блестящи капчици пот. — На практика мога да имам всичко, което бих пожелал в този свят. Вярвате ли в това? — Той се извърна с лице към Никълъс, въпросът му беше зададен грубо, вените на слепоочието му изпъкнаха и видимо започнаха, да пулсират. — Това е положението. Мога да правя каквото си поискам и никой не може да ми държи сметка. Е, при особени случаи може би ще се наложи да бъда обект на някое повърхностно разследване, но нищо повече. — Ръката му се размаха: — Никога не бих стигнал дотам…

— Много ми олекна — вметна саркастично Никълъс, но Томкин продължи, без да показва с нищо, че го е чул.

— Би било твърде деспотично да демонстрирам силата си по подобен начин, затова никога няма да прибягна до него.

— Май сте разочарован…

— Какво? — излезе от унеса си Томкин. — О, не, съвсем не. Ще ви кажа нещо — като всички велики хора и аз си давам сметка за тленността… за своята тленност. Това е причината да искам всичко около Джъстин да бъде наред, същото важи и за сестра й.

По неизвестни причини Никълъс остана с впечатлението, че Томкин иска да каже нещо съвсем различно.

— Сигурен съм, че ще успеете — каза той.

— Я зарежете този покровителствен тон! — сряза го Томкин. — Зная отлично що за баща съм бил през всичките тези години. Джъстин има проблеми при отношенията си с мъжете, а Гелда току-що се разведе за четвърти път и не мога да я опазя от шишето, ако ще да наема и хиляда души! Същевременно продължавам да скачам в живота им, ту вътре, ту вън… Това е положението и ако не могат да го приемат, още по-зле за тях!

— Що се отнася до Джъстин, имам чувството, че тя съвсем не държи да скачате в живота й — отбеляза Никълъс.

— Няма друг избор! — процеди Томкин. — Аз съм й баща, независимо от това, което приказва наляво-надясно. Все още я обичам… обичам ги и двете. Всички сме осрани по някакъв начин, но техните проблеми просто са по-отчетливи, това е всичко!

— Вижте какво, господин Томкин…

— Не започвайте да се заяждате, Никълъс — прекъсна го другият с предупредителен тон. — Досега се разбирахме добре. — Думите започнаха да излитат от устата му така, сякаш изгаряха вътрешностите му. Разбира се, че не й беше: приятно, когато се намесих в живота й преди две години! Но какво знаеше тя? Господи, тя беше затънала в говна чак до шията! — Главата му рязко се завъртя: — Преследваше онзи копелдак, сякаш е самият Господ Бог!

— Тя ми каза… — започна Никълъс.

— Какво ви каза? — прекъсна го Томкин. — Каза ли ви, че има конюшня за мъжкари? Че е двупосочен и предпочита мъжките задници? Че може да легне с нея само ако предварително я пребие от бой? Каза ли всичко това? — Лицето му беше изкривено от гняв и срам, от устните му хвърчаха слюнки.

— Не — тихо отвърна Никълъс. — Не ми го каза.

Томкин издаде остър лаещ звук, който би трябвало да прозвучи като саркастичен смях.

— Бих се обзаложил, че не го е сторила — рече той и издаде глава напред. В тази поза силно наподобяваше ловджийско гонче, направило стойка. Никълъс се запита дали той е обектът на лова. Ако се окаже така, Томкин положително ще се задави.

— Не виждам причината да ми разказвате всичко това! — заплашително процеди той.

— Защо, да не би да ви се обръща стомахът? — саркастично попита онзи. — Да не би да сте отвратен от нея, след като разбрахте какво представлява? Сигурно вече съжалявате, че сте имали нещо общо, а?

— Не ме интересува какво е правила, преди да се срещнем — бавно отвърна Никълъс. — За нашите отношения миналото няма никакво значение. — Очите му се спряха на плувналото в пот лице на Томкин, блестящо на няколко сантиметра пред него. — Аз зная що за човек е Джъстин, Томкин. В момента се питам дали вие знаете това!

За миг очите на Томкин сякаш щяха да изскочат от орбитите си. В следващия той вече се беше овладял, от лицето му се оттекоха всички следи от яростта, то стана гладко и спокойно. На устните му се появи усмивка, ръката му дружески потупа гърба на Никълъс.

— Мисля, че не бива да ме осъждате само защото, се опитвам да разбера това, нали?