Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Здравейте, лейтенант — кимна му Никълъс.

— Айде, стига любезности — изръмжа онзи и се настани зад волана. — Скачайте вътре, че имаме работа!

Никълъс отвори дясната врата и влезе в колата, В мига, в който подметката му се отдели от нагорещения асфалт, фордът рязко потегли с пронизително пищене на гумите. Той затръшна вратата и се облегна назад.

— Мислех, че вашето приятелче Ито ви е дал точни инструкции — промърмори Кроукър докато се мушкаше сред потока коли по Парк авеню и се стремеше да се залепи за разделителната линия между двете платна.

— Томкин ме взе, докато ви чаках.

— Майка ви не ви ли е предупреждавала да не се качвате в коли с непознати? — изръмжа Кроукър — И какво искаше от вас тоя мръсник?

— Това не ви засяга.

Кроукър се извъртя към него и сякаш напълно забрави оживеното движение.

— Виж какво, приятел, не ми създавай трудности — тежко продума той. — Всичко, което се отнася до Рафаел Томкин, ме засяга, и то дълбоко, ясно ли ти е? Хайде, почвай!

Кракът му рязко настъпи спирачката, колата поднесе и зави наляво, точно когато изглеждаше, че вече подминава пресечката, водеща към центъра.

— Защо толкова се интересуваш от Томкин? — уморено попита Никълъс. Започна да му писва да го разпитват.

— Ще ти кажа, Линеър — тежко продума Кроукър. Личеше му, че се сдържа с усилие и търси най-подходящите думи: — Правя всичко възможно да се държа възпитано с теб и да ти засвидетелствам уважение. Нямам нищо срещу теб, поне на този етап. Но днес не ми върви особено и бушоните ми всеки момент могат да избият… Щом си тук, в тази кола, за тебе важи същото. Сега бъди така добър и отговаряй на въпросите ми. Няма да боли, обещавам ти…

След тези думи натисна клаксона и рязко зави по посока на парка.

— Срещам се с дъщеря му — рече Никълъс. — И той решил да ме провери.

— По дяволите! — изрева Кроукър и плесна волана с ръба на дланта си. После пусна една сочна ругатня и заобиколи някакво такси, което бавно се влачеше пред тях. Фордът със свистене навлезе в кръговото движение на надлеза над Четиридесет и шеста улица и с пълна газ пое по Четиридесет и втора. — Исусе! Мислех, че ще избягна задръстването, като мина край парка, но я виж това! — Ръката му посочи морето от коли пред тях, което блестеше под ярките лъчи на слънцето. В колата беше задушно, въздухът вонеше на изгорял бензин и нагорещено масло. — Мамка им! — изръмжа полицаят и включи сирената с лявата си ръка. Колите пред тях неохотно започнаха да им правят път. — Господи, през лятото в Ню Йорк е ад! — Свърнаха на изток по Тридесета улица и Кроукър изключи сирената.

— Коя от двете? — попита той.

— Моля?

— Дъщерите, Линеър. Коя от тях — Гелда, дето си пада по отлежалото уиски, или другата, откачената… как й беше името?

— Джъстин.

— Да, бе, все й забравям името… — кимна полицаят. — Прекалено хубава, за да е Томкин. — Извърна се и изплю през прозореца клечката за зъби. — Веднъж говорих с нея, преди два месеца. Трудно е да я забрави човек…

— Да, хубава е — промърмори Никълъс. Изведнъж му се прииска да е с нея, а не в тая жега насред Ню Йорк на път за моргата. Проклет да е тоя Томкин, изруга мислено той, после се усмихна. Все пак познава хората си, мръсното копеле. Това го насочи към друга мисъл и той попита: — Сигурно познаваш добре това семейство, а?

Спряха сред потока коли, струпали се пред червения светофар на пресечката между Трето и Второ авеню. Пред тях нахално се вмъкна тъпоносата муцуна на хладилен камион за превоз на месо.

Кроукър се обърна и го погледна, без да отмества лакът от отворения прозорец. Очите му бяха сиви, а доста дългата му за полицай коса беше сресана право назад. Приличаше на войн ветеран, оцелял след всички световни войни, изскочил направо от телевизионния сериал „Оттук до вечността“.

— Доста си любопитен — промърмори той и леко натисна педала на газта. Желязното стадо пред тях прие неохотно хладилния камион в редиците си и потегли със скоростта на погребална процесия. Гласът на Кроукър изведнъж се промени и той небрежно подхвърли: — Бас държа, че старият мръсник хич не е доволен от факта, че навестяваш щерка му!

— И така може да се каже — сви рамене Никълъс. Отново спряха, жегата стана почти непоносима. — Как успя да ме откриеш?

— Пристигнах на Пенстейшън точно навреме, за да видя как влизаш в оная лимузина — отвърна Кроукър. — Отдалеч познах оня дръвник Франк.

— Двамата с Уисъл направиха всичко възможно да продължат престоя ми на онзи строеж — усмихна се Никълъс.