Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Уисъл пусна ненужното оръжие и насочи десния си юмрук към корема на Никълъс. С изцъклени от учудване очи видя как ударът му беше блокиран далеч преди целта, сякаш срещнал невидима бетонна стена. В следващия миг лицето му се изкриви от болка, ръката му рязко бе извъртяна назад и надолу, ушите му доловиха рязко пропукване, сякаш някой изплющя с камшик в краката му. В същия миг лявата длан на Никълъс потъна в ключицата му с тъп удар, нещо отново пропука и Уисъл се стовари в безсъзнание на пода.

Франк пристъпи напред, без да прави опит да измъкне пистолета си. Пръстите му, твърди и прави като дъски, се насочиха към лицето на Никълъс.

Вкопан на мястото си, Никълъс безмълвно наблюдаваше развитието на атаката му. Разполагаше с достатъчно време за това. Умът му автоматично отбеляза, че Франк е левак и очаква някаква хватка на карате.

Когато моментът за действие настъпи, той направи почти неуловимо за очите на страничен наблюдател движение и изведнъж се оказа между двете заплашително протегнати насреща му ръце. Томкин, който с интерес наблюдаваше развитието на нещата, изобщо не разбра какво става. Беше готов да се закълне, че младият мъж изобщо не се помръдна, но въпреки това лактите му изведнъж се оказаха в непосредствена близост до гръдния кош на Франк, побутнаха го някак леко и онзи се строполи на пода.

— Знаех си аз! — възбудено извика Томкин. — Знаех, че сте добър, на рапортите понякога лъжат! Ако човек напълно им се доверява, лесно може да се окаже в глупаво положение! — Очите му се сведоха към неподвижните фигури на двамата телохранители, главата му се поклати в знак на уважение: — Страхотен сте, дявол да ви вземе! — После повдигна глава и протегна ръка: — Радвам се да ви приема за член на своя екип, Ник!

Никълъс му отправи продължителен поглед, после бавно тръгна към асансьора.

— Вече ви казах, че предложението ви не ме интересува. — Натисна бутона и той ярко заблестя. Асансьорът тръгна нагоре. — Вие не храните уважение към хората.

Томкин прескочи телата на пазачите си и се насочи към него.

— Не е така — рече той.

— Така е. Не обичам да ме манипулират, Томкин. Джъстин още по-малко, доколкото я познавам. Не ви дължа нищо и няма да ви позволя да се бъркате в живота ми.

Вратите на асансьора се разтвориха зад гърба му и той влезе.

— Почакай малко, Ник — протегна ръка Томкин.

— Не ме търсете, аз ще ви се обадя.

Никълъс натисна бутона за партера и вратите започнаха да се затварят. Томкин се втурна напред и ги задържа с двете си ръце. Чертите на лицето му сякаш бяха издялани от гранит, в очите му се появи злобен метален блясък.

— Не пропускаш ли нещо? — изсъска той. — Не забравяш ли, че и животът на дъщеря ми е в опасност? Едва ли искаш този мръсник да се докопа до нея, Ник. Помисли си по този въпрос, хубавичко си помисли! — Ръцете му пуснаха вратите и те с трясък се захлопнаха.

Докато се спускаше надолу, Никълъс си спомни онази нощ, в която през кухненския прозорец влетя отвратителното животинче. Яркочервена кръв и блестящо черна козина. Визитната картичка на нинджата, наречена „кужи кири“, предназначена да всели ужас в душата на жертвата. Това е едно от най-силните му оръжия, а графичното му изображение е символът „ко мусо“, заобиколен от девет диаманта…

Джъстин, проплака душата му. Очите му нетърпеливо се отправиха към кранчето над вратата, на което се изписваха отминалите етажи. Трябваше му телефон, трябваше му веднага!

На улицата видя тъмнокос мъж с широки рамене и мрачно лице, от което се излъчваше сила. Беше застанал до бял форд, който дори без подвижната синя лампа отдалеч миришеше на полицейски автомобил. Никълъс позна това лице, то принадлежеше на Лю Кроукър, лейтенант в полицията. Излезе от сянката на дъсчения тунел пред входа, подхвърли каската си на някакъв работник и стъпи на тротоара.

Телефон намери в импровизираната канцелария на Ейб Русо. Първоначално мислеше да се обади на Рей Флоръм — началника на полицията в Уест Бей Бридж, но после се отказа, тъй като беше сигурен, че Джъстин няма да приеме полицейска протекция. Поиска от централата номера на Док Диърфорт и разговаря с него в продължение на няколко минути. Докторът се съгласи да наглежда Джъстин от време на време.

— Линеър — рече Кроукър, когато видя, че Никълъс се приближава към него. — Какво, по дяволите, правите с Рафаел Томкин? — Дългите му тънки пръсти попипаха клечката за зъби, която се подаваше от устата му.