Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Но това звучи напълно противоречиво и нелогично!

— Само от японска гледна точка — отвърна полковникът. — Знаеш ли, Америка най-много се страхува от световния комунизъм и би направила всичко възможно да спре разпространението му. Виж как помагат на Франко в Испания, на Чан Кай Ши тук. Американците са убедени, че най-доброто оръжие за борба с комунизма е фашизмът.

— Значи умишлено пренебрегват изготвената от самите тях нова японска конституция, възстановяват влиянието на реакционните дзайбацу и ги тласкат надясно, така ли?

Полковникът мълчаливо кимна. Изведнъж изпита чувството, че никога няма да се добере до изхода на градината, че няма сили да завърши дългото пътешествие из тази земя, покрита с толкова лъжи и предателства.

— Нека поседнем за малко — тихо промълви той.

Заобиколиха железния парапет и се отпуснаха върху огряната от слънцето трева. Въпреки топлото време полковникът потръпна и обви рамене с ръцете си. Малки бели облачета скриваха слънцето и сенките им пробягваха като призраци по широката поляна. Вишневите цветчета тихо шумоляха, някъде наблизо възбудено лаеха кучета, пеперуда с кафеникави крилца пърхаше над тревата — самотен солист, изпълняващ сложен и непознат танц. Денят беше чудесен и въпреки това тъжен, от онези прекрасни пролетни дни, които предизвикват сълзи в очите, помисли си полковникът. Защо в живота ни има толкова много такива дни?

В живота си той беше видял много смърт, на познати и непознати. С течение на времето човек се научава да изгражда около себе си предпазна обвивка срещу чуждата смърт и в крайна сметка тя се превръща в нереална пантомима, която не може да достигне до чувствата му.

Но тази смърт тук, в парка, в чудесния пролетен ден, пред очите на децата — бъдещето на Япония, беше някак по-различна. Полковникът се чувстваше празен и кух — като Цезар, който се завръща в Рим, откъснал се с нежелание от обятията на Клеопатра, напуснал вечното лято и озовал се в дъждовния март… В съзнанието му проблесна странна картина — един орел, натежал от мрачни поличби, кръжи над статуята на Цезар на площада. Смъртта, на която беше станал свидетел, също тежеше от поличби, но той не можеше да каже какви са те.

— Добре ли си? — попита го Никълъс и леко докосна ръката му.

— Какво? — В продължение на няколко секунди очите на полковника гледаха недоумяващо, после чертите му се отпуснаха. — О, да, добре съм, Никълъс. Не безпокой. Просто си мислех как да кажа на майка за смъртта на Ханшичиро. Тя ще се разстрои много!

Млъкна и отправи поглед към нежните вишневи цветчета наоколо. Скоро усети, че се успокоява.

— Татко, искам да те попитам нещо.

Полковникът изпитваше ужас от подобни моменти, но. Никълъс проговори с тон, който издаваше задълбочено предварително обмисляне на онова, което се готвеше да попита.

— Какво?

— Искам да зная дали Сацугай е член на Гениоша.

— Защо питаш?

— Въпросът ми изглежда съвсем логичен. Сацугай ръководи едно дзайбацу, има възгледи на войнстващ реакционер, родом е от Фукуока, където е формирана философията му. — Никълъс се извърна и погледна баща си в очите: — Честно казано, ще бъда много изненадан, ако се окаже, че човек като него няма нищо общо с Гениоша. Не е ли именно тази връзка фактът, който му позволява да си възвърне влиянието след чистката през 1947 година?

— Аха — поклати глава полковникът и се усмихна уважение. — Заключението ти е логично и аз те поздравявам за прозорливостта. — Млъкна за момент и е замисли. Вляво от тях няколко дъждосвирци шумно напуснаха клоните на дърветата, направиха кръг над полянката, после сивите им телца се стрелнаха към слънцето и изчезнаха. Далеч на запад хвърчилото дракон бавно се снижаваше, дърпано от невидими ръце. Денят бавно гаснеше. — Гениоша е общност, основана от Хираока Котаро — бавно и внимателно поде полковникът. — Негов най-доверен помощник е бил Муисай Шокан, а Сацугай е негов син.

Никълъс помълча малко, после попита:

— Означава ли това, че отговорът на въпроса ми е положителен?

Полковникът мълчаливо кимна, после попита:

— Знаеш ли защо е кръстил сина си Сайго?

— Не.

— Нали помниш какво ти казах в началото — че Гениоша действа в политическите, структури на страната?

— Да.

— Били са принудени да прибегнат до това решение. Според закона за военната служба олигархията през епохата Мейджи се разделя на три групи. Една от тях се оглавява от човек на име Сайго, който се превръща бързо в лидер на крайно консервативни самураи. През 1877 година този Сайго формира армия от трийсет хиляди самураи и ги хвърля в решителна битка срещу модерно въоръжената армия на Мейджи. Естествено, срещу оръдия и пушки самураите не могат да направят нищо и са напълно разбити.