Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Итами неотклонно беше край него, Сайго също — сякаш и двамата черпеха сила от слънчевия му блясък. Но онази вечер край тях имаше и четвърта личност — една жена или по-скоро момиче, която накара сърцето на Никълъс да потрепне още в мига, в който я зърна. Той се наведе към майка си и тихо я попита кое е това момиче.

— Племенница на Сацугай — отвърна Чонг. — Живее на юг и е дошла на гости.

От тона на майка си Никълъс усети, че това гостуване може да се проточи — в гласа й прозвуча неприкрита враждебност. Той понечи да я попита защо не харесва момичето, но в този момент Сацугай се надигна и я поведе да я представи на Чонг и полковника.

Беше висока и слаба, но гъвкава като тръстика според европейските стандарти. Тъмната й коса беше изключително дълга, а очите й изглеждаха огромни, течни и някак печални. Порцелановата й кожа беше безупречно бяла и излъчваше онзи вътрешен блясък, който не може да се постигне с никакви козметични средства. Никълъс я намираше за пленителна. Сацугай я представи официално — казваше се Юкио Йоконо.

На приема, играеше ролята на компаньонка на Сайго и той не се отдели от нея нито за миг, Никълъс напразно се опита да разбере дали това внимание от негова страна й е приятно или не.

През цялата вечер се ядосваше вътрешно и се колебаеше дали да я покани на танц. Знаеше, че много му се иска да го стори, но не беше сигурен каква ще бъде реакцията на околните. Не се впечатляваше от нарочно подчертаното кавалерство на Сайго, а по-скоро се тревожеше от отношенията между бащата на Сайго и полковника, които, меко казано, бяха обтегнати.

Нямаше с кого да се посъветва, затова в крайна сметка стигна до заключението, че се тревожи за нещо, което има значение единствено за него самия.

Вследствие на всичко това той направи опит за контакт. Опитът излезе успешен благодарение на Юкио, която веднага започна да го разпитва за Токио, където не беше идвала от доста време. Първото му впечатление беше, че тя познава добре само Киото и околностите му.

Както можеше да се очаква, Сайго не остана очарован от това развитие на нещата и се готвеше да изрази гласно своето недоволство. Попречи му баща му, който го повика за нещо. Той неохотно се извини и ги остави.

Никълъс я поведе към дансинга и хвърли одобрителен поглед на кимоното й. Беше гълъбовосиво с тънки сребърни нишки. На гърба му беше избродирано тъмносиньо колело с дебели спици — типичен символ на феодалното даймийо.

Започнаха да танцуват в такт с тихата и спокойна музика. Тя сякаш беше лишена от тегло, пристъпяше леко като птица. Никълъс леко я притисна и усети топлината на тялото й, лекия аромат на кожата под тънкото кимоно.

— И двамата сме прекалено, млади, за да помним войната — промълви с леко дрезгав глас тя. — Но въпреки това усещаме съвсем ясно последиците от нея. Не е ли странно?

— Не съвсем — отвърна той и вдъхна дълбоко аромата на тялото й. Сякаш самата й кожа изпускаше приятната миризма на фин, едва доловим парфюм. — Историята е един непрекъснат процес, инцидентите не появяват във вакуум, а предизвикват вълни, които се разпространяват и се смесват с други вълни, променят посоката си, изменят цялата си същност…

— Боже, каква философия! — възкликна тя. Никълъс имаше чувството, че ще започне да му се подиграва, но тя се усмихна и добави: — Твоята теория ми харесва. И знаеш ли защо? Защото означава, че това, което правим в момента, ще се отрази върху бъдещето ни…

— Имаш предвид нас двамата?

— Да, точно нас двамата. Един дует, бял и черен, като деня и нощта.

Докато изричаше тези думи, тя незабележимо се притисна до него. В първия момент Никълъс не се усети, но при поредното завъртане в такта на музиката левият й крак изведнъж се оказа между неговите. Тя леко се извъртя, топлото й бедро се опря в неговото, а по-късно, колкото и невероятно да му се струваше, усети нежната закръгленост между краката й. Продължавайки да говори, без да отмества поглед от лицето му, тялото й все така леко се отъркваше в неговото. Сякаш ги съединяваше невидим, но все по-твърд и солиден лост. Никълъс не смееше дори да диша, нито пък да прави някакви по-резки движения. Цялото му внимание беше насочено към запазването на тази позиция. Беше странно интимна и особено приятна в обкръжението на най-малко шестстотин гости на приема облечени модерно и богато, все още несвикнали напълно с вносния либерализъм. Нейната тайнственост го развълнува особено много, когато леко я завъртя и погледът му попадна на Сайго, който мрачно ги наблюдаваше от края на дансинга. Баща му го беше въвел в някакъв разговор и нямаше изгледи скоро да го освободи. За пръв и последен път Никълъс си помисли с добро чувство за Сацугай.