Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Обичах те лудо, исках те, но не можех да те имам — съкрушено завърши той. — Беше ужасно, невъзможно чувство, което с положителност щеше да ме отведе в ада… Но въпреки това не бях в състояние да го преодолея, то беше всичко за мен… После ти постъпи в манастира, а аз трябваше да бягам.

Колкото по-далеч, толкова по-добре…

— Господи, Майкъл! — разплака се тя. — Как съм те разочаровала!

— Не, не! — бурно отговори той, вътрешно смаян от нежността, която го обземаше. Едва сега разбра, че тази нежност е била движещата сила на всичките му постъпки през годините, че без нея отдавна би се превърнал в пепел. Втората кожа, изграждана с толкова труд и търпение, внимателно покрила истинската му същност като човек, бързо започна да се разпада… Останал без дъх, той се почувства най-безпомощното създание на света.

После тя го целуна. С женска страст? Или със сестринска нежност? Не можеше да определи, не искаше и да знае… Бурята в душата му заплашваше да го погълне.

Нададе животински вик и я отблъсна от себе си. Вероятно го стори прекалено силно, тъй като тя се олюля и падна по гръб. Над нея се появи тъмна, но добре позната сянка, която удивително му приличаше на него… Това беше Никълъс Линеър, неговият двойник, неговото проклятие и съдба…

Скочи и се втурна към врага си, глух за предупредителния вик на Джаки. Защо трябва да се вслушва в нея? Защо изобщо трябва да се вслушва в каквото и да било? Той вече беше обречен, напълно безсилен пред бурята на емоциите в душата си. Обичаше Джаки с цялото си сърце, това чувство го накара да изпита самоубийствения възторг на човек, който лети към пропастта в спортна кола без спирачки… В краткия миг преди сблъсъка всичко изглеждаше възможно, лесно за постигане… Законите на Вселената престанаха да действат, сред главозамайващия възторг на свободното падане дори животът и смъртта изгубиха своето значение…

Връхлетя върху Никълъс с цялата тежест на тялото си, а той неволно отстъпи. Или поне така изглеждаше… Отскочи към парапета и едва тогава осъзна, че противникът му просто се беше дръпнал встрани, за да избегне силата на сблъсъка. В същия миг усети черното око на Кшира, на устните му се появи усмивка. Това беше усмивката на древен и забравен от всички бог, изтръгнат от хилядолетния си сън; усмивката на сатир, на когото са заповядали да разпръсне мрака на нощта…

Стегната в ослепителен сноп, психиката му се стрелна напред като ракета, върху лицето на Никълъс се изписа дълбока изненада. В следващия миг стовари юмруци върху лицето му. И още веднъж, и още веднъж… Тялото на Никълъс потръпна и се преви над парапета, пръстите му отчаяно се вкопчиха в хладния метал…

Психическата атака на Майк беше колкото силна, толкова и неочаквана. Отровата на „Бан Том“ почти изчезна от организма на Никълъс, но битката с нея го беше изтощила до крайност. Граници на силите съществуваха дори за човек като него, дълбоко в себе си той осъзна, че отдавна ги е прекрачил…

Майк го притискаше към перилата с огромна сила, чувството му за равновесие постепенно се стопи, тъмното око на Кшира колебливо примигна. Усетил това, Майк го блъсна с удесеторени сили, Никълъс разбра, че всеки миг ще се откъсне от парапета и ще полети в пропастта…

В момента, в който тялото му увисна почти отвесно от тесния парапет и щеше да се откъсне от него, в душата му изведнъж помръдна нещо странно. Не беше Кшира, не беше и Акшара, но психическата му енергия беше огромна. Може би ръката на Бога се беше издигнала от промишления смог на Токио, за да подкрепи омаломощеното му тяло… Нямаше време за анализи, инстинктът го накара да се възползва от блясъка на тази странна искра…

Краката му отскочиха и се сплетоха около шията на Майк, тръбните му мускули се стегнаха, торсът му рязко отскочи нагоре. Юмруците му се стовариха върху скулите на Майк с огромна сила, онзи нададе неволен вик на болка, хватката му отслабна. Никълъс рязко го отблъсна от себе си, тялото му се олюля и отстъпи към навити на руло ПВЦ-тръби.

В ръката му проблесна острието на къс нож.

— Майкъл, не! — изкрещя Джаки.

Той не й обърна внимание и се втурна напред. Никълъс ловко отскочи встрани, но мястото за маневри се оказа прекалено тясно. Ножът се плъзна по ръката му, зейна грозна рана. Острието светкавично промени посоката си и се насочи към гърлото му.

Последвалата му реакция беше напълно механична, той просто се остави в ръцете на Бога. Сграбчи тръбата над главата си, напрегна мускули и я пречупи. От нея излетя облаче гореща пара под налягане, струите й блъснаха Майк право в лицето. Той нададе страшен вик, тялото му отскочи към парапета, блъсна се в него и полетя надолу, в бездънната пропаст, от която пълзяха утринните изпарения…