Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Да.

— После?

— После изпълних дълга си. Не можех да позволя на Майкъл да разкрие измамата, преди да му дойде времето… Нещата вече бяха задвижени…

— Какви неща?

— Ще научите, когато му дойде времето…

Той продължаваше да я гледа с недоверие:

— Значи вие убихте Ван Трък, така ли?

— Вече ви казах, изпълних дълга си и нищо повече… — в очите й се появи нов, непознат блясък. — Устата на Ван Трък трябваше да бъде затворена! — блясъкът се усили, тъмен и тайнствен като непозната планета.

Никълъс изведнъж разбра какво ще се случи и протегна ръце. Тялото й политна през металния парапет и започна да пада, но той успя да сграбчи китката й.

— Не това е начинът, Света майко! — извика.

Тя вдигна лице към него, очите й бяха угаснали.

— Дойдох тук да спася Майкъл, да излекувам душата му — прошепна, думите й бяха подети от вятъра. — Но претърпях провал… Предадох ордена, престъпих свещената си клетва пред Бога…

Увиснала на ръката му, Джаки изглеждаше крехка и безпомощна, съвсем като дете. Впил поглед в очите й, Никълъс усети с пълна сила огромната рана, зейнала в душата й.

— Няма значение какво си сторила, Майко — настоятелно рече той. — Колкото и ужасно да е то, Бог не би поискал живота ти…

Кичур коса покри отчасти невероятните морско зелени очи, в същия миг облаците се разкъсаха и лицето й бе осветено от ярките слънчеви лъчи.

— Не се изповядах докрай — прошепнаха побелелите й устни. — Не ти казах за най-тежкия си грях…

— Добре, изповядай се — прегракнало извика Никълъс. — А после живей!

— Пусни ме, моля те! Бог не би позволил да живея с това, което се крие в душата ми!

— Да оставим решението в Неговите, не в твоите ръце! — поклати глава Никълъс и започна да я изтегля нагоре — бавно, но решително.

Токио, Ню Йорк

Тетцуо Акинага се появи на погребението на Кайшо в будисткия храм Ниширен. Двадесет елитни якудза останаха навън под командата на помощник-оябуните. Това беше повече от проява на уважение, приличаше по-скоро на демонстрация на сила. Единствен оцелял след дългата и продължителна битка между Микио Оками и „Вътрешния кръг“ — Съвета на оябуните, мършавият Акинага искаше да покаже на всички кой е победителят.

В паузата между опелото и погребението той без колебание се изправи срещу Никълъс Линеър, представи се по име, положение и принадлежност към съответния клан, изчака Никълъс да стори същото и каза:

— Разбирам, че ме търсите…

Вътрешността на храма грееше в разкошни алено златисти тонове и странно наподобяваше неоновите реклами по Гинза.

Въпреки че Акинага беше избрал момента за контакт с изключително внимание и малцината опечалени вече бяха навън, Никълъс забеляза напрегнатата фигура на Хонико край вратата, която очевидно искаше да присъства на предстоящия сблъсък. Коей му хвърли един разтревожен поглед, но той й направи знак и тя неохотно се отправи към градината, щедро обляна от лъчите на следобедното слънце. Фигурата й се открои на вратата като изящна литография.

— Танака Гин е събрал доста улики срещу вас — отвърна Никълъс, внимавайки гласът му да не прозвучи враждебно. — Разполагам с тях и възнамерявам да ги предам на главния прокурор лично, веднага след погребението на Оками-сан…

— Зная, зная — небрежно отвърна Акинага. — Фантасмагории, които няма да издържат пред никой съд…

— Мога да ви уверя, че не е така. Обвиненията са проверени и доказани.

— Вярвам ви — наклони глава Акинага. — Затова съм тук. Зная, че имате насрочена среща при Гинжиро Машида и искам да ви направя едно предложение: отменете срещата и доброволно ми предайте своите тъй наречени улики!

— Май не сте наред! — втренчено го изгледа Никълъс.

— Напротив — поклати глава оябунът. — Хата-сан е мъртъв и признанието му, че не Танака Гин, а той е работил за мен, вече не струва пукната пара. Сам знаете, че трябва да го потвърди лично в съда. А това означава, че вашият приятел Гин ще гние в затвора, при това за доста продължителен срок. Времената са такива, че нито правителството, нито обществеността ще подминат тайния съюз между висш държавен служител и Якудза…

— Обвинението срещу Танака Гин ще се провали — отвърна Никълъс, но добре си даде сметка накъде вървят нещата и сърцето му се сви. Изведнъж му се прииска да е навън, под топлите лъчи на слънцето, близо до Коей…