Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Може би — сви рамене Акинага. — Но това е без значение. Правителството трябва да демонстрира решимост пред очите на избирателите си. Както обикновено, това няма да има нищо общо с истината за отделния човек… Бъдете сигурен, че Танака Гин ще бъде жертвеното агне и ще получи максимална присъда. Зная това от най-високо място.

Никълъс чувстваше с цялото си тяло как опечалените, между които бяха Кисоко, Нанги и Коей, бавно се отдалечават по посока на гробището. Двамата с Акинага останаха абсолютно сами, ако не се броеше неподвижната фигура на Хонико, замръзнала в близост до входната врата на храма.

— А какво ще стане, ако ви предам уликите?

— Не ако, а когато, Линеър-сан — поправи го оябунът. — Тогава аз ще направя публично изявление, с което ще оневиня Танака Гин…

— Кой ще ви повярва?

— Думите ми ще бъдат потвърдени от свидетел, в чиято почтеност никой не би дръзнал да се осъмни. В рамките на следващите четири часа Танака Гин ще бъде свободен. Това ви го гарантирам лично.

Животът на Танака Гин срещу свободата на Акинага, въздъхна в себе си Никълъс. Неравностойна размяна. Но нима в живота има нещо равностойно и честно?

— Ще се срещнем един час след погребението — каза на глас той. — Чакайте ме пред Ноги Джинджа в Ропонги.

— Подходящо място — склони глава Акинага. — Доволен съм.

В същия момент през вратата на храма се втурна един от бойците якудза и мълчаливо му подаде мобифон. Оябунът подхвърли няколко къси изречения в мембраната, изключи апарата и го върна на младежа.

— Сега ще се оттеглите ли, Акинага-сан?

Тясната, гола като череп глава на Акинага се извърна към Никълъс с някакво скрито раздразнение.

— Много ми се иска да продължим приятния си разговор, но за съжаление присъствието ми на друго място е крайно наложително…

Поклонът му беше къс, на границата на пренебрежението, мършавата му фигура се насочи към изхода. После изведнъж спря и се обърна:

— Не ви поднесох съболезнования за смъртта на съпругата ви — подхвърли той. — Моля да ми простите…

— Но това се случи преди повече от година…

— Да, зная — замислено кимна Акинага, помълча малко, после подхвърли: — Някои хора са убедени, че сте напълно безчувствен, Линеър-сан… Не проляхте дори сълза на погребението на жена си, виждам, че и сега очите ви са сухи… — Кокалестият му показалец се вдигна с някаква скрита заплаха. — Ще ми простите арогантността, но много ми се иска да видя още веднъж демонстрацията на този толкова японски стоицизъм от ваша страна… — Секундна пауза, очите му трескаво проблеснаха. — Съпругата ви… Джъстин, нали?… Почина при автомобилна катастрофа…

— Точно така — отвърна Никълъс и сърцето му се сви.

Акинага направи крачка в обратна посока, Никълъс долови дъха му, напоен с миризма на риба и соев сос.

— Съвсем не е така. Тя беше следена от моите хора, забеляза ги и в паниката се блъсна в насрещния камион…

Горещите вълни на гнева започнаха да се надигат в гърдите на Никълъс. Съзнаваше, че Акинага нарочно го дразни, очевидно недоволен от готовността, с която прие условията му. Беше ясно, че иска да го накаже и унижи, да го принуди да изгуби самообладание и едва тогава да сключи сделката си с него.

— Възхищавам се от начина, по който приехте този тежък удар — поклати глава Акинага, който през цялото време внимателно го наблюдаваше. — Уважавам хората като вас, които при всички обстоятелства остават твърди като скала… — На устните му се появи тънка усмивка. — Ще ви съобщя и още един факт… Със съпругата ви изгоря и един мъж… Господи, пак ми се изплъзва името… А, да — Рик Милар, бившият й шеф… Нощта преди катастрофата двамата прекараха в хотелската му стая и мога да ви уверя, че нито за миг не бяха спали… — Наблюдаваше реакцията на Никълъс е, хищния поглед на вълк, надвесен над жертвата си. — Точно така, Линеър-сан… Тя ви мамеше… Чукаше се с този Милар с истинска страст!… — Отново замълча, после тихо подхвърли: — Имам чувството, че с тази информация ви правя голяма услуга…

Обърна се и излезе от храма, следван на почтително разстояние от малката си армия. Приличаше на възкръснал от древността шогун, който няма никакви проблеми с адаптацията към съвременните реалности.

Никълъс стоеше до Кисоко, намираха се в библиотеката на дома й. Помещението изглеждаше странно с оголените си лавици за книги. Край вратата бяха струпани пълни кашони, до тях беше изправен персийският килим, навит на руло. Дъсченият под хладно проблясваше. Произведенията на изкуството по стените и мебелите вече бяха опаковани и почти изнесени. Онези, които все още се намираха тук, бяха покрити с бели парчета памучен плат. На мястото на разкошния кристален полилей светеше гола крушка, стаята изглеждаше мрачна като пещера, във въздуха вече се усещаше атмосферата на запуснатост…