Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Ами ако грешиш?

— В живота няма „ами ако“, момичето ми — изръмжа Чезаре. — Затова никога не си губя времето в догадки!

Въпреки тежкото боботене на дизелите, Веспър усети пулсиращите си слепоочия. В носа я блъсна миризмата на океана, свеж и пълен с живот. Ситни водни капчици се оплетоха в косите й. Това е решителният миг, граничният пункт между живота и смъртта. Усещаше желанието му да я убие. Властно, пропито с жажда за мъст желание, което се излъчваше на хладни вълни от тялото му, стегнато като навита пружина. То беше напълно логично, особено за човек като Чезаре, който вижда как могъщата империя се разпада пред очите му… Но заедно с яростта от него се излъчваше и още нещо… Нещо, което тя на всяка цена трябваше да използва, ако искаше да съхрани живота си…

— Хайде, стреляй! — просъска Веспър. — Сега, без да се колебаеш! Нали така би постъпил баща ти?

Усети тръпката на колебанието в душата му и напрегна волята си. Сега или никога! Не успее ли да пренасочи вълните на гнева му, с нея ще бъде свършено!

Дулото на револвера потъна в ухото й с огромна сила, от устата й излетя вик на болка.

— Какво общо има баща ми с всичко това? — заплашително изръмжа той.

— Някога работех за него, забрави ли? Бях сред най-добрите му оперативни агенти… — Нервите й се опънаха до крайност, зави й се свят. Стисна зъби и продължи с отчаяна решителност: — Беше толкова загрижен за новата си самоличност, че се превърна в истински параноик… От изключение екзекуциите се превърнаха в правило… В това отношение ти много приличаш на него…

Тръпката на колебанието отново, се появи, този път още по-отчетлива.

— Какво значи „в това отношение“?

— Знаеш какво — задъхано отвърна тя. — Ставаш ирационален, извън всякакъв контрол!

Рискът беше огромен, но друг начин нямаше. Беше на ръба. Или ще оцелее, или ще потъне в бездънната пропаст на отвъдното. При това сега, всеки миг… Трета възможност няма.

— Ирационален , значи… — промърмори той. Произнесе думата така, сякаш беше непознато на вкус ястие. — Може би си права, баща ми наистина беше ирационален… Но това не означава, че аз го познавам в тази светлина, тъй като него просто го нямаше… — Главата му замислено кимна. — Може наистина да е бил гадна свиня… Но едновременно с това е бил умен, нали? Иначе не би успял да води федералните ченгета за носа, при това десетилетия наред…

Веспър се концентрира. Успя да получи търсения ефект. В гласа на Чезаре се появи онази странна смесица от гняв и възхищение, която винаги беше определяла отношението му към баща му беше почти сигурна, че чува как мечовете на двете противоречиви чувства започват безкрайния си дуел в съзнанието му. Нищо чудно, че цял живот бе гледал на света в черно и бяло. Всичко останало би означавало лудост, пълен хаос…

— Умен беше — съгласи се тя. — Толкова умен, че дори ти не успя да го поставиш под контрол… — Гърбът я заболя от неудобната поза, скулата й кървеше от острия ръб на сандъка с крадените оръжия на ДАРПА.

— Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните?! Аз никога не…

— Напротив — отвърна Веспър. — Винаги си искал да покажеш на стареца какво е пропуснал, като е избягал от семейството си… Винаги си искал да му натриеш носа със собствените си успехи!

— Глупости! — тръсна глава Чезаре. — За какво ми е притрябвало подобно нещо? — Дулото на револвера болезнено помръдна в ухото й.

— За да му докажеш, че си по-добър и по-умен от него.

— Никога не съм се състезавал с татко!

— И това не е вярно — рече задъхано Веспър. — Състезавал си се, при това по най-лошия възможен начин. Защото си отровен от омраза, Чезаре. Защото си искал да го накажеш за бягството от семейството…

— Той не е имал друг избор! — извика Чезаре. — Поел е своите задължения, искал е да бъде максимално полезен за семейството си!

— Това са глупости и ти прекрасно го знаеш — продължи обработката Веспър. — Той беше амбициозен, бих казала — прекалено амбициозен, за да го е грижа за семейството… Едва след като се е оженил и е създал деца, той си е дал сметка, че това е било грешка. Никога ли е искал да бъде любящ съпруг и баща. Никога не е искал стабилност, тъй като авантюрата и постоянната промяна са били в кръвта му. Искал е власт и пари, искал е да живее пълноценно!

— Не, това не е вярно! — извика Чезаре и най-сетне отдръпна револвера от ухото й. — Знаеш, че не е вярно!

Веспър бавно се изправи, погледна го и веднага забеляза промяната. Беше успяла да отклони гнева му от себе си, обект на този гняв отново беше станала собствената му личност…