Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Никълъс затвори уста, тялото му се разтърси от могъщи спазми. Но Майк не му позволяваше да повърне, притиснал устните му с длан.

— Гълтай, Ники, момчето ми! — прошепна в ухото му той. — Гълтай, иначе Оками ще те задави и ще умреш!

Никълъс конвулсивно се подчини.

— Така вече е по-добре — кимна Майк. — Далеч по-добре… — Дояде дроба, разкъсвайки го направо със зъби. Налудничавият блясък в очите му стана още по-силен. — Още не съм свършил с теб — заканително изръмжа той.

— Предстои последното действие на пиесата! — Докосна тялото на Никълъс нежно, почти с обич. — Сега си почивай… Защото през следващите няколко часа ще ти трябват много сили…

— Сделка? — изръмжа Уейд Форест, без да поглежда към Кроукър: — Каква сделка?

Стояха в средата на моравата, Форест приемаше рапортите на своите подчинени. Новините не бяха добри: Чезаре Леонфорте го нямаше никъде, никой не знаеше как е успял да се измъкне. Това вбеси едрия мъж, ругатните му накараха дори ветераните да се изчервят.

Кроукър се добра до този факт преди командосите, но го запази за себе си с върховно усилие на волята.

Причината беше проста: Веспър също беше изчезнала.

Отлично знаеше къде е тя, къде е и Гадняра… Или, по-точно, къде ще бъдат двамата след около един час: на борда на катер CGM 1176 от Бреговата охрана. Тази информация беше последен шанс за спасението на Маргарет и той изведнъж усети, че в главата му се появяват простичките думи на отдавна забравените молитви, с които се приспиваше като дете…

Наоколо цареше онзи невъобразим хаос, който може да създаде единствено правителството на Съединените щати, обявило извънредно положение или война… Въоръжени до зъби командоси с почернени лица и защитни комбинезони щъкаха насам-натам, крещяха заповеди, разменяха си информация. Стрелците на Леонфорте вече бяха отведени, строени един зад друг с високо вдигнати ръце. Радиостанцията на хеликоптера внасяше своя дял в суматохата с чести, неприятно стържещи залпове електростатично пропукване. Но Форест очевидно се чувстваше отлично в тази лудница. Изправен като диригент на пулт, той крещеше своите заповеди и следеше за незабавното им изпълнение. Кроукър ясно долавяше вълните на задоволството, които се излъчваха от едрото му, стегнато тяло. КАКВА ПРЕЛЕСТ, сякаш казваха те. ВОЙНАТА ЗАПОЧНА ОТНОВО!

Но, както във всяка война, и тук нещата се развиваха двупосочно. Главнокомандващият на врага беше успял да се измъкне, въпреки безупречно проведената операция.

— Предлагам ти сделка, Форест — повтори Кроукър, повишил глас да надвика шума.

— Не приемам никакви сделки — поклати глава онзи.

— Тази ще я приемеш, стига да чуеш за какво става въпрос — продължи да настоява Кроукър.

Форест приключи с поредната инструкция, освободи униформения си подчинен и се обърна да го погледне. Кроукър имаше достатъчно стаж из съдебните зали, за да знае до каква защитна тактика трябва да прибегне. Притисна плачещата Франси до себе си, знаеше накъде са насочени мокрите й очи: към окованата в белезници Маргарет. Не му се искаше да прибягва до подобна тактика, но беше принуден да го стори.

— Ти нещо бълнуваш, братко — промърмори Форест и в очите му се появи недоверие.

— Не мисля така — отвърна Кроукър и пристъпи по-близо до него, продължавайки да притиска Франси към гърдите си. — Ние двамата с теб имаме възможност да сключим една перфектна сделка, Форест. Защото ти притежаваш това, което ми трябва: Маргарет де Камило…

— Точно така — кимна онзи. — Притежавам я и нямам никакво намерение да я изпускам! — Но категоричният отговор не можеше да прикрие интереса, който пламна в очите му. — А с какво можеш да ме подмамиш ти?

— С Чезаре Леонфорте.

Откритото, типично американско лице на Форест стана мрачно като буреносен облак.

— Слушай какво ще ти кажа, приятел! — прогърмя той. — Ако имаш информация за местопребиваването на Леонфорте, трябва веднага да я споделиш с мен! В противен случай ще те арестувам за умишлено възпрепятстване на следствието!

— Не ме заплашвай, Уейд — меко отвърна Кроукър. — Прави каквото намериш за добре, само не ме заплашвай!

Стреснат колкото от решителността на тези думи, толкова и от употребата на малкото му име, Форест видимо омекна.

— Госпожа Де Камило не е обект за размяна — предупреди той. — Ако имаш подобни намерения, забрави ги!

Но Кроукър забеляза, че очите на едрия мъж умишлено отбягват разплаканото лице на Франси.