Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Значи си съгласен Леонфорте да се измъкне — подхвърли той.

— Ако се налага… — сви рамене Форест и с мъка преглътна.

— А заедно с него изпускаш и целия канал за трафик на кокаин, така ли?

— Майната му на канала! — държеше се Форест. — Ще го открием по друг начин…

— Ще кажеш ли същото и за канала за износ на оръжията, които се изработват в ДАРПА?

При споменаването на научноизследователския институт на Пентагона Форест се намръщи и прехапа устни. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато пред него изскочи поредният идиот от групата за бързо реагиране. Прогони го с такава серия от сочни псувни, че лицето на човека посивя от ужас. Самият Форест продължи да дъвче устните си, като хищник в прекалено тясна клетка. После очите му бавно се сведоха към лицето на Франсин и останаха там.

— По дяволите! — вбесено изръмжа той. — По дяволите!

— Ти май си полудял! — изгледа го Мая. — Какво изобщо знаеш за тоя тип?

— Зная, че кара мотор като бог! — тръсна глава Кава.

Стоеше пред шахтата на малкия асансьор, отнесъл Никълъс в „Пул Марин“ преди броени минути. След като се разделиха, Кава се върна в заведението и се заслуша в безсмислената поезия, която се носеше от подиума. Мислеше за Никълъс, не чуваше дори дума от безкрайния монолог. Някой го попита нещо, после всички се разсмяха. Скочи на крака и се върна в кухнята, Мая го последва.

Протегна ръка и натисна копчето, асансьорът тихо забуча.

— Какво, като умее да кара мотор? — настоя Мая. — Защо трябва да се забъркваш?

— Ей така — тръсна глава Кава. — Освен това ми писна от оня тъпак на сцената…

— Господи, как вони тук! — сбърчи нос Мая. — Значи отиваш, а?

Тръсна глава, протегна ръка и пъхна нещо между пръстите му. Той втренчено я погледна, после въздъхна и влезе в кабинката. Последното нещо, което зърна, бяха замаяните от наркотици очи на момичето с платинената коса.

Асансьорът спря, вратата се плъзна встрани. Йоши замахна с огромна сила, юмрукът му замалко не откъсна главата на младежа. Кава обаче успя да се наведе и кокалчетата на другия само одраскаха темето му. В същия миг натисна пружината на сгъваемия нож и скочи напред.

Йоши ловко изви ръката му, костите изпукаха. Ножът издрънча на пода на кабината. Едва сега разбрал, че нещата са сериозни и едва ли имат нещо общо с битките на видеомониторите, Кава направи единственото възможно нещо: оголи зъби и ги заби в скулата на Йоши. Агонизиращата болка в ставите му отслабна достатъчно, за да използва коляното си. Но Йоши дори не потрепна и го прикова за стената с огромна сила.

Кава изпъшка, Йоши се ухили. С тръпка на ужас младежът видя смъртта си в очите му. В следващия миг дланта на Йоши потъна в слънчевия му сплит, тялото му се сгърчи. Коленете му се подгънаха, ръката му се протегна към изпуснатия на пода нож, но Йоши смаза пръстите му с тока на обувката си.

Болката прочисти съзнанието му от наркотичния унес, мускулите му се стегнаха. Отскочи нагоре като освободена пружина, темето му тресна брадичката на Йоши. Онзи се олюля и отстъпи крачка назад, а Кава грабна ножа, нададе яростен вик и го заби до дръжката между ребрата му.

Йоши издаде нечленоразделен звук и направи опит да измъкне ножа. Отскочи крачка назад, опулените му очи с недоверие се спряха на дръжката, която стърчеше от гърдите му. Промърмори нещо, понечи да тръгне срещу младежа, но краката му се подгънаха и тялото му се строполи по очи.

Кава дишаше напрегнато, от очите му се стичаха сълзи. Прехапал устни, той докосна бялата си коса с треперещи пръсти, погледът му не изпускаше проснатата фигура на Йоши. Защо не мърда тоя тип? Изведнъж всичко му стана ясно, лицето му се разкриви, съдържанието на стомаха му стремително тръгна нагоре. Продължи да повръща, дори когато вече нямаше какво, и в устата му се появи противният вкус на стомашните сокове.

Олекна му. Спомни си за Мая, която го чака долу, сред познатата обстановка на заведението. Ръката му сама потърси бутона, беше готов да се върне. После изведнъж усети промяната. Светът на рокерите с фалшивото им бунтарство изведнъж му се стори непоносим и празен. Почти толкова, колкото да ходи на работа пет дни в седмицата, по осем дълги и скучни часа…

Спомни си защо е тук и тръгна да търси Никълъс. Откри го в една от задните стаички на ресторанта, която носеше следи на дългогодишна запуснатост. До тази нощ…

Пристъпвайки в оплисканото с кръв помещение, което приличаше на касапница, Кава изведнъж изпита задоволство от факта, че беше убил човек. Иначе едва ли щеше да издържи на страшната гледка.