Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Макар и неохотно, Якудза вдигнала ръце от заведението на Ейко. Това го правеше още по-ценно в очите на полковник Линеър. В последно време враговете му в Г-2 се бяха активизирали, вървяха по петите му и се стремяха да засекат всичките му тайни квартири. Това обаче не се отнасяше за „Тенки“, което нямаше нищо общо със света, в който живееше. И постепенно се превърна в идеално място за тайните му срещи.

Ейко им предостави малък апартамент в задната част на сградата. Полковникът и Оками побързаха да се оттеглят на спокойствие. Имаха да обсъждат много важни въпроси, челно място сред които заемаше черният пазар в Токио, появил се през зимата на 1947 година. По принцип черните пазари В Япония бяха често срещано явление, но този беше различен. Не само защото беше по-голям и по-добре организиран, но и защото се ръководеше от американец, успял по някакъв начин да влезе в съюз с един от най-влиятелните оябуни на Якудза. Този човек се казваше Джонатан Ленърд и беше капитан в американската армия. Оками се поразрови около него и бързо откри истинското му име: Джони Леонфорте. Над него стоеше човек на име Леон Уоксман, за когото не успяха да открият нищо, въпреки положените усилия.

През април на следващата година Оками се срещна с Джони Леонфорте, а малко по-късно се запозна и с приятелката му. Тя се казваше Фейт Соухил и работеше като медицинска сестра в американската армия. Конфликтът между двамата мъже завърши със смъртта на Джони Леонфорте, но веднага след това стана ясно, че не той, а Фейт ръководи контрабандните операции. Фейт предложи делово партньорство на Оками и той прие. В последвалите дни и месеци се изясни, че тя дори не е чувала за човек на име Леон Уоксман. Макар и неохотно, Полковника бе принуден да заключи, че това е просто едно име, един призрак, измислен от Джони за заблуда на враговете му.

Малко по-късно Оками откри и тайнствения партньор на Джони. Оказа се, че това е Катцуодо Козо — оябун на клана Ямаучи. Той действаше изключително, предпазливо и умно чрез посредничеството на неколцина от своите помощници, шумно обявили самостоятелност. Именно техните „кобун“ — улични бойци, осъществява контакт с хората на Леонфорте и едва ли имаше някой, който да заподозре Козо в пряка връзка с американеца. Ситуацията беше много опасна и някъде в средата на лятото Полковникът и Оками стигнаха до решението да отстранят Козо. Не след дълго тялото на оябуна изплува от водите на река Сумида.

Последва успешната неутрализация на нелегалната мрежа, главно защото Оками успя да открие истинската роля на Фейт. Оказа се, че тази жена ръководи таен канал за секретна военна информация към Щатите, а източник на тази информация е щабът на генерал-майор Чарлс Уилоубай. Изключително неудобен за Полковника, този човек беше началник на Г-2 — военното разузнаване на окупационната армия. Известен с фашистките си възгледи и влиятелните си приятели във Вашингтон, Уилоубай беше отстранен от поста си едва след шумния провал с група японски военнопрестъпници, които избегнаха правосъдието срещу задължението да станат агенти на Г-2. Всички те изгоряха живи в една от тайните квартири на военното разузнаване, виновник за пожара беше Оками. Освободеният от Уилоубай пост беше зает от Джак Доноу — бившия адютант на генерала и основен информатор на Фейт.

Хората на Фейт разполагаха с тайна квартира в индустриалната зона на Токио, край бреговете на река Сумида. Оками успя да проникне в нея само веднъж, но я запомни завинаги.

Разположена между слепите стени на два огромни склада, къщата беше наистина изключителна. Окачени тавани, кристални полилеи, антични мебели и огромна библиотека, запълнена главно с редки издания по философия и военна история. На кого принадлежеше този изтънчен вкус? Защо Фейт го предупреди никога повече да не стъпва тук? На кого докладва самата Фейт?

Това бяха въпросите, които Оками постави на Полковника при срещата им в неугледното „торуко“.

Както винаги полковник Линеър прояви забележителните си умствени способности. Съобщи на Оками, че една от основните причини за избора на заведението на Ейко е свързана със сексуалната извратеност на Доноу… Майорът се оказа педофил, който обича малките момиченца, но голямата му страст бяха момчетата на десетина години…

Доноу беше посвоему хубав мъж. Пясъчноруса коса, високо чело, зеленикави очи и тънка, решителна уста… Полковникът си го представяше като шкипер на яхта, която се отделя от пристана на Нюпорт… Имаше вид на човек, който мечтае за пари и власт, но това съвсем не го превръщаше в марионетка. Беше твърд като гранит, с изключително развит политически нюх. Благодарение на тези качества остана на поста си значително по-дълго време от своя предшественик Чарлс Уилоубай.