Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Това не е за пръв път. Томкин е предпазлив мръсник и едва ли се нуждае от помощта ти…

— Точно тук грешиш — поклати глава Никълъс. — Без мен е труп!

— Но нещо не се връзва, не виждаш ли? Двете убийства тук и трите в града нямат нищо общо с Томкин!

— Трябва да имат! — упорито тръсна глава Никълъс. — Знаеш ли, че е направил опит да сплаши и Джъстин? — После разказа на Кроукър за онова рошаво животно, което влетя през кухненския прозорец.

Кроукър мълчеше и го гледаше. Прибоят зад гърба му съскаше и неуморно гризеше мократа ивица на брега. Веселата човешка глъч беше ясна и чиста, сякаш всеки момент щеше да се счупи и прекъсне…

— А дали това послание е било предназначено за Джъстин? — тихо попита той.

— Какво? — погледна го втренчено Никълъс.

— Мисля, че е крайно време да се изправим с лице срещу фактите. Според мен това предупреждение е било предназначено за теб!

— За мен ли? — късо се изсмя Никълъс. — Не ставай глупак, моля те! Няма никаква причина за…

— Трябва да има — настойчиво го прекъсна Кроукър. — Виж почерка! Убийствата на Тери и Айлин тук. После на Винсънт в града… Ти си в центъра на всичко! Нещата недвусмислено се въртят около теб!

— Втората жертва тук изобщо не съм познавал.

— Да, но убийството стана в близост до теб.

— И до още куп хора, Лю!

— Но само един от този куп губи последователно трима от своите приятели!

В това имаше логика, разбира се, но Никълъс знаеше, че тя невинаги помага.

— Едва ли ще се съглася с теб — поклати глава той. — Пак ти повтарям — няма причина. Всичко е димна завеса.

— Ето ти завесата! — изръмжа Кроукър.

— За него е все едно, нима не разбираш? Той знае, че съм вътре в нещата заради Джъстин. Аз представлявам опасност за него, а не ти или горилите на Томкин. Той го знае отлично! Не, целта му е Томкин и никой друг! Останалото е просто мътене на водата!

— Окей, окей! — примирително вдигна ръка Кроукър. — Това беше просто една версия. Но трябва да ти кажа, че искрено се надявам да се окажеш прав… Защото Винсънт Ито ми беше далеч по-скъп от този мръсник Рафаел Томкин!

Никълъс внимателно го погледна. Съзнаваше, че и двамата вече са на път да признаят открито това, което отдавна чувстваха — между тях се е зародило, искрено приятелство.

— Благодаря ти за тези думи — топло се усмихна той. — Те означават много за мен, Винсънт също би се зарадвал, ако можеше: да ги чуе…

Изправиха се. Кроукър упорито не сваляше: сакото си въпреки нарастващата жега. Замисли се за миг, после тръсна глава и смъкна дрехата. Тънката му бяла риза беше пропита от пот.

— Готов ли си да се връщаме?

Никълъс кимна, после колебливо промълви:

— Още нещо, Лю…

— Стреляй! — намигна Кроукър.

— Може би няма да искаш да: ми: отговориш…

— Значи няма: да ти отговоря и толкоз. Окей?

— Окей — усмихна се Никълъс и го последва към края на пясъчната ивица, където беше паркирана полицейската кола. — Какви са отношенията ти с Томкин?

Кроукър отвори вратата и хвърли сакото си на задната седалка. Беше паркиран на сянка, но въпреки това вътре беше душно като в сауна. Никълъс се настани до него и той включи двигателя.

— Беше съвсем прав — кимна полицаят. — Преди няколко дни положително нямаше да отговоря на този въпрос. — Колата изви остро и пое по Дюн роуд, прекоси моста и заръмжа по правия път. — Но положението е променено… Имам чувството, че ако не се доверя на теб, едва ли мога да се доверя на някого в целия шибан свят! А не така виждам живота си!

Мостът остана далеч зад тях, вече фучаха край малките кокетни вили, пред които се поклащаха моторници с вдигнати нагоре извънбордни двигатели. Насочиха се към магистралата.

— Знаеш за случая Дидион, нали? — попита полицаят.

— Имаш предвид убийството на онази манекенка? — изненадано го погледна Никълъс. — Зная това, което писаха вестниците. Бях свикнал да виждам физиономията й върху всяко списание, което ми попадне…

— Мда-а… — проточи Кроукър. — Хубава жена. Толкова хубава, че сякаш това прилагателно е било измислено специално за нея!

— Това започва да ми звучи като…

— Не. Не е това, което си мислиш… — Изскочиха на магистралата и Кроукър натисна газта. Вятърът продължаваше да бъде все така горещ и не носеше желаната прохлада. — Изведнъж ми хрумна, че и тази хубавица е човек като всеки друг — продължи Кроукър. — Само дето хората я свързват с точно определен образ, с точно определена представа… — Лице, фигура… През ум не им минава, че и тя може да се оригне след обилно хранене, че от време на време й се налага да сере… Ей такива, обикновени човешки неща!