Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Как така?

— Историята има свойството да се променя и пише отново — отвърна Майк и започна да крачи из правоъгълната стая като звяр в клетка. — Великите умове имат способността да интерпретират миналото по своя начин, да го прочистват от лъжите на тъй наречените историци и да се докосват до чистата истина. Защото историята не е нищо друго, освен съчетание между език и текст. Всички знаем, че езикът поначало е недостоверен, а текстът винаги е двусмислен и трудно защитим срещу манипулации и погрешни интерпретации.

Намираха се в токийското жилище на Машида. Къщата беше от малкото оцелели паметници на културата, построена през 1920 г. по проект на Франк Лойд Райт [110] Известен американски архитект (1869–1959), създател на модерната архитектура. — Б.пр. . Представляваше сложна плетеница от бетонни елементи, свързани помежду си по начина, по който някога са строили жилищата си майте. Това й придаваше футуристичен вид, мнозина я считаха за потискаща, изпълнена с напрежение конструкция.

Машида обаче я обожаваше. Притиснат от строгите догми на служебното си положение, той я приемаше като единствен отдушник и радост в живота си, поддържаше я в безупречно състояние с маниакална страст.

— Аз съм деструкционист — продължи Майк. — Подлагам историята на задълбочен текстуален анализ и стигам до истината едва след като разкрия и отстраня всички пластове на погрешна интерпретация, манипулация и субективизъм.

Машида се замисли, очите му се спряха на камината от дялани камъни с красиви бронзови орнаменти. Беше мургав мъж с плоско лице и зализана коса, притежаваше хищните маниери на опитен съдия. Всъщност, преди да поеме престижния пост в прокуратурата, той дълги години беше раздавал правосъдие. Устата му беше широка, черните като въглени очи не пропускаха нищо.

Бавно се извърна към Майк, който изглеждаше като гост от друга планета в безупречния си черен костюм на модната къща „Исей Мияке“.

— Вие отричате всичко, което се е случило в миналото — промълви той. — Манипулирате го, разпъвате го на кръст и на практика го убивате.

— Напротив — поклати глава Майк. — Стремя се единствено към нова интерпретация на това минало и искам да докажа несъстоятелността на някои широко разгласявани исторически факти. Като например случая с тъй наречения холокост. В продължение на години евреите манипулират историческите факти и искат да наложат на света идеята за едно масово изтребление, което на практика никога не е ставало…

Машида владееше до съвършенство онази изпълнена с авторитет неподвижност, която японците ценят особено много. С нейна помощ в тази страна се постигаше всичко — важни сделки, достъп до висшите кръгове на държавната администрация.

— Значи твърдите, че нацистите не са отговорни за смъртта на шест милиона евреи, така ли? — попита той.

— Да.

— А документираните доказателства за обратното?

— Тенденциозно подбрани фалшификати — махна с ръка Майк. — Вече ви казах, че системната манипулация на отминалите събития е широко срещана практика. Това няма нищо общо с историческата наука , за която все още малцина са чували. Но времето й идва, скоро никой няма да се съмнява в нейните заключения.

Машида си позволи тънка усмивка, после се извърна и тръгна към барчето с мраморен плот на сребристочерни ивици.

— Вашата философия наистина е динамична и убедителна — подхвърли той. — Признавам, че съм склонен да я приема, но… За да не бъда недискретен, ще кажа само, че останалите едва ли ще бъдат склонни да се вслушат в подобен вид аргументи…

Също като теб , помисли си Майк и отново закрачи из стаята. Приближи се до прокурора, погледна го в очите и отчетливо попита:

— Знаете за какво служат изкуствените патици, нали? Да, точно така… Осигурете ми достъп до тези хора, останалото е моя работа…

Машида не беше от хората, които избягват близостта на околните. Лицето му не се отдръпна дори на сантиметър.

— Често се питам дали постъпих разумно, като сключих съюз с вас — спокойно подхвърли той.

— Винаги можете да се оттеглите! — хладно го изгледа Майк. — Не обичам колебливите партньори.

Машида наля уиски „Сънтъри“ в две високи чаши и му подаде едната.

— Не мога да се оттегля — поклати глава той. — Вече е твърде късно. Наложи се да преодолея доста трудности, за да идентифицирам и локализирам всички членове на „Денва партнърс“, които… хм… биха откликнали положително на вашето послание. Дадоха се обещания, сключиха се сделки, броиха се суми за компенсация… Вие добре разбирате тези неща, не от вчера сте в Азия…