Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Вярно е — кимна Майк, отпи една глътка от любезност и остави чашата си на плота. Никога не беше си падал по японското уиски.

— Много добре.

Машида не помръдна, но от тялото му се откъсна някаква невидима енергия. Майк потръпна, сякаш ударен от електрически ток, косъмчетата на врата му настръхнаха.

— Давам си сметка за партньорите, които сте имали в миналото — тихо продължи японецът. — Никой от тях не е сред живите и това е един обезпокоителен факт. Но аз не се плаша от обезпокоителните факти, просто защото съм изградил кариера от тях. Те са, образно казано, моята храна и вода…

— Това заплаха ли е?

Леката усмивка отново се появи върху устните на Машида.

— Когато се опознаем по-добре, ще разберете, че аз никога не прибягвам до заплахи — отвърна той. — Предпочитам да правя верни прогнози…

Майк действително беше живял достатъчно дълго в Азия, за да разбере тази игра. Японците я наричат „премерване на катаните“. Просто пробват докъде се простира самообладанието на противника и едва тогава преценяват дали могат да го уважават, или не.

— Навсякъде около себе си виждам мрачните лица на хора, които се страхуват от предложенията на тъй наречените реформатори — продължи Машида. — Аз обаче не съм сред тях, тъй като съзнавам, че реформаторите не притежават реална сила. Аз съм реалната сила. Аз определям правилата на играта, аз купувам и продавам хора като кило ориз… Такива са правилата в тази страна след края на войната, такива ще останат и в бъдеще. Реформаторите са не само безсилни, но и наивни. „Коалицията“ им е смешна. Напуснаха я толкова много хора, че вече никой не може да я познае… Защото Япония върви напред като добре смазана машина единствено благодарение на връзките и личните интереси. Това е закон, на който се подчиняват всички, включително и аз… Останалото е глупост.

Майк знаеше всичко това, именно затова беше потърсил Машида.

— Ницше казва: „Ако искаш една връзка да оцелее, трябва да я захапеш смело и да не я изпускаш нито за миг“ — усмихна се той. — Ако някои от моите партньори в миналото са напуснали този свят, вината си е тяхна… Не са притежавали достатъчно воля или смелост, за да захапят здраво…

Машида щракна със зъби, не можеше да се разбере дали това е израз на одобрение или нещо друго. В същия миг на входната врата се позвъни.

— Неочаквана, но навременна пауза — промълви, без да се помръдва домакинът. — В дъното на коридора е библиотеката ми, там положително ще откриете нещо интересно за четене. Дори на английски…

— Ползвам японски — отвърна Майк и веднага съжали за признанието си. В тази страна човек никога не знае кога ще му се наложи да използва скритите си предимства.

Кимна на Машида и се отдалечи по коридора.

Машида отвори входната врата едва след като се увери, че Майк е изчезнал по посока на библиотеката.

— Господин главен прокурор — поклони се дълбоко Такуо Хата.

Машида го пропусна да влезе. Беше нисък и стегнат мъж със стоманеносива коса, която беше подстригана толкова късо, че под нея проблясваше матовата кожа на черепа. Носеше многодиоптрови очила в метални рамки, зад тях очите му изглеждаха някак размити и влажни. Към гърдите си притискаше куфарче от очукана кожа, сякаш вътре бяха всички важни тайни на страната.

— Нали ти казах да си купиш ново куфарче? — погледна го с леко отвращение Машида. — Това изглежда така, сякаш са го ръфали бездомни псета…

— Да, господин главен прокурор — отвърна Хата сред непрекъсващ водопад от дълбоки поклони. — Просто не ми остана време да…

— Оплакваш ли се?

— Не, господин главен прокурор.

— Мисля, че ти направих услуга, като те назначих за свой асистент. Така беше оплескал работата по обвинителния акт срещу Ногучи, че те чакаше тежко наказание… Все още не разбирам как си пропуснал да разпиташ най-важните свидетели и позволи на Ногучи да се измъкне по главното обвинение — незаконни връзки с „Тора сикюритис“… Като администратор си много добър, но не дай, Боже, да се занимаваш с хора…

Хата потръпна от презрението в гласа на шефа си и мълчаливо го изчака да отпие едра глътка уиски от чашата си. До нея имаше още една, Машида опразни и нея.

— Стомахът ми се преобръща, като те гледам! — враждебно продължи той. — Ногучи още се смее на некомпетентността, която прояви. От нея страда цялата прокуратура! Положително щях да те изхвърля, но имаш късмет, че само ден преди това подписах заповедта за преместването на предишния ми асистент в Киото. Имах нужда от помощник и нямах избор. Лош късмет за мен, но добър за теб… — обърна се и прекоси стаята по посока на госта си. — Затова изпълнявай всичко, което ти заповядам… Още утре те искам с ново куфарче, ще си го купиш по време на обедната почивка!