Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Рич?

— Молех се на Бога да не се връщаш… — прошепна партньорът й.

— Какво?!

Той пусна завесите и се обърна с лице към нея.

— Писмото е готово, тази сутрин трябваше да бъде напечатано и изпратено в офиса на Тони.

Тя се изправи, сърцето лудо блъскаше в гърдите й.

— Какво писмо? — видя го как си поема дъх, гърлото й се стегна.

— Продадох моя дял, bella…

Маргарет смаяно се вторачи в лицето му, мозъкът й блокира. От устата й се изтръгна едно сподавено „По дяволите“ и това беше всичко, което беше в състояние да предложи. Така действа човек, когато види, че върху колата му връхлита пиян дръвник и не може да стори нищо друго, освен да се надява на предпазните колани и въздушната възглавница. Но на какво да се надява тя в момент като този?

Шокът най-сетне отмина и тя започна да си възвръща дар слово.

— Защо? — гласът й беше дрезгав и необичайно чужд. — Защо, копеле такова?

Рич сви рамене, на лицето му се изписа тъпо смущение:

— За пари, за какво друго? — промърмори той.

— ЗА пари ли ?! — не повярва на ушите си Маргарет. — Искаш да кажеш, че напоследък не печелиш достатъчно пари?!

— Парите никога не стигат, bella — отново си рамене той.

— Престани! Вече нямаш право да ме наричаш така!

Той видимо пребледня, главата му отново се извърна към прозореца.

— Сама виждаш, че с писмо нещата щяха да минат по-леко…

Маргарет притисна с длани пламтящите си слепоочия, пристъпи към бюфета и си наля чаша вода. Разрови чантичката си за хапче „Буферин“ и бързо го глътна. После стисна устни и се извърна към партньора си:

— Защо не обсъди нещата предварително? Защо не поиска мнението ми?

— Защото от месеци насам не мога да ти видя очите! — отвърна той и пристъпи крачка към вратата.

— Нека поговорим за това сега, Рич — протегна ръка да го спре Маргарет. — Все още не е късно да…

— Късно е, Маргарет. Сделката е приключена, снощи подписах последните документи.

Тя надникна в яркосините му очи в отчаян опит да отгатне истината. Поведението му беше странно, пред нея сякаш стоеше съвсем друг човек. От онзи Рич, с когото беше работила в продължение на дванадесет години, нямаше дори следа. Колко пъти беше отскачал да я види у дома? Присъства на първото причастие на Франси, именно той й подари двуметровия мечок играчка, с който дъщеря й все още отказваше да се раздели. А миналата година, по повод 16-ия й рожден ден, донесе в къщата огромна и скъпа стереосистема, която накара дъщеря й буквално да онемее от възторг. А сега я предава! Защо? За пари?

— На кого продаде своята част?

— О, не бива да се тревожиш, bella… Всичко ще продължи постарому. Продължавам да работя тук, но по граждански договор…

— По граждански договор, значи! — презрително го изгледа тя. — Платен служител в собствената си компания!

— Пръстите й несъзнателно се заровиха сред гъстата черна коса, главата й отчаяно се поклати. — Мадона, ако можеше да се чуеш отстрани! Все още не осъзнаваш какво си направил! Които и да са негодниците, на които си продал дела си, те вече те притежават , Рич! Могат да те изгонят в момента, в който престанат да одобряват работата ти, могат да те изгонят, дори само защото не харесват костюмите или физиономията ти! Всичко, което си създал през годините, отива по дяволите. Всичко, разбираш ли? — очите й отчаяно се впиха в лицето му. — О, Рич, какво си направил, за Бога?!

— Това, което трябваше — отвърна той и се извърна настрана. — Можеш да ми повярваш…

— В момента не вярвам на нищо и на никого! — отсече Маргарет и си допълни чашата. Гърлото й продължаваше да дращи. — Е, казвай кой е новият ми партньор! Перелман? Да не би да съм се оказала съдружничка на „Ревлон“?

— Не, никой от бранша — прехапа устни Рич. — На практика тази компания за пръв път се заема с козметиката. Името й е „Волто ентърпрайсиз унлимитид“ с централа в Уест Палм бийч, Флорида, и офиси из целия свят… — В гласа му се появи фалшив ентусиазъм. — Изпратиха самолет на компанията да ме вземе. Ако можеше да видиш какво чудо е имението им в Уест Палм, свят ще ти се завие! Един страхотен замък, надвиснал над водите на Атлантика!

— Значи ти взеха акъла с разкош, а може би са пратили и човек да те начука, докато ти изскочат очите! — отбеляза с презрение в гласа Маргарет. — Как изглежда главният разбойник на тая „Волто“?

— Не знам, никога не съм го виждал. Срещах се с членове на директорския съвет, някои от тях бяха… хм… доста приятни мъже… — Рич беше бисексуален и това се оказа сериозно предимство в деловите му контакти, особено на европейска територия. — И цял вагон юристи… Просто да не повярва човек!