Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Изгарям от нетърпение да се запозная с новите си партньори! — язвително подхвърли Маргарет. — Описваш ги така, сякаш са истински магьосници!

— Нищо няма да се промени — повтори Рич, но в гласа му липсваше предишното убеждение. Утре хората от „Волто“ ще са тук, имаме официална среща. И на нея ще се увериш, че съвсем не ни чака катастрофа…

— В каква саксия си расъл, Господи? — засмя се Маргарет и с облекчение усети, че няма да се разплаче. Опразни водата в чашата си и решително посегна към шишето със самбука. — Ти ме предаде, Рич! Предаде всичко, което изградихме заедно!

Отвърна й мълчание. Въздухът свистеше през отворите на климатичната инсталация, ушите й пищяха.

— Аз ти се доверявах , а ти ме предаде! — Празната чаша полетя към главата му. — Копеле мръсно!

Всеки четвъртък, точно в пет следобед, Тони Д. се подлагаше на масаж. А когато се намираше извън града (най-често по адвокатски дела в Лос Анджелис), прекратяваше работа точно в този час и започваше да се разтоварва. Разтоварването беше едно от основните неща в живота на Тони Д. Отдавна беше разбрал, че без него не е в състояние да сключи нито една изгодна сделка. Проветряването на мозъка му беше необходимо, за да омотава клиентите си в сложната мрежа на юридическите процедури и термини, които в крайна сметка водеха до прякото им обвързване с него. Независимо дали това ставаше след една, три или пет години…

Но сега се намираше в нюйоркския си офис. Точно в пет без четвърт стана и се оттегли в съблекалнята към гимнастическия салон, който беше изградил по време на последната реконструкция на сградата. В четири и половина проведе един телефонен разговор с филмовата къща „Трайдънт“ в Лос Анджелис.

— Виж какво, Стенли — поклати патрицианската си глава Тони Д., — клиентът ми има солидни юридически аргументи… Да, разбира се, че зная… Нали аз изготвих договора на мръсника заедно с вашите юристи… Три месеца се потих над него и затова ти казвам, че нищо няма да излезе… Защо ли? Ще ти кажа защо, Стенли… Онзи задник продуцентът иска да прогони клиента ми… Да, точно така! Можеш да викаш колкото си искаш! Но ако не изпълните условията на клиента ми, вашето студио ще бъде запечатано като кокоши задник и аз лично ще се погрижа за това! Какво профсъюзите?… Стенли, да не би да ме заплашваш? — Клечката за зъби ловко се премести в другия край на устата му. — Мисля, че ме познаваш, приятелю… Аз съм това, което хората наричат метеоролог… Да, точно така. Мога да предскажа зараждането на силен ураган, който се движи в твоя посока… Съветът ми е да разпъваш платна и да изчезваш, преди да си потънал!

Тони Д. тресна слушалката, промърмори едно сподавено „тъпак“ и натисна бутона за вътрешна връзка:

— Мери, след малко вероятно ще позвъни Стенли Фридман. Кажи му, че ме няма. Набери номера на Майки в Л.А. и му кажи след три дни да бъде в „Трайдънт“. Той ще разбере за какво става въпрос… Три дни са достатъчни на Стенли Фридман за размисъл. След тях просто няма да има своето скъпо и добре разработено студио…

Хвърли поглед на тънкия си златен „Патек Филип“. Точно пет без четвърт. Стана, протегна се и влезе във вътрешната стаичка. Изрита ръчно изработените си чехли, на лицето му се изписа доволна усмивка. Денят общо взето беше успешен.

Прекоси гимнастическия салон и влезе в стаята за масажи. Пристъпи към прозореца и загледа с невиждащ взор величествената панорама на Манхатън. После дръпна завесите, свали дрехите и бижутата си и се опъна по корем на масата с гумирано покритие. Току-що изгладената кърпа гальовно покри косматите му задни части.

Вече пет години ползваше услугите на една и съща масажистка. Въпреки това тя идваше и си отиваше, а багажът й се подлагаше на внимателна проверка. Преминаваше през ръцете на личните му бодигардове и едва тогава получаваше достъп до покоите на Тони Д.

Днес се появи както обикновено — в точно уречения час. Вкара една касета в уредбата, намали звука и влезе да се мие в банята. После намаза ръцете си с масло от розмарин, разтърка длани и се залови за работа.

Спокойната музика на „Лунни пастири“ допринасяше за облекчението му не по-малко от силните и опитни ръце, които мачкаха раменете му. Отпусна се и както обикновено в съзнанието му изплуваха спомени от отдавна отминалите години на детството. В ноздрите го удари сладката миризма на домашен хляб, в ушите му прозвуча простичката сицилианска мелодия, която си тананикаше майка му. Пред очите му бавно изплуваха здравите й ръце, покрити до лактите с брашно…