Эрик Ластбадер - Дъщерята на президента

Отец Лариган приключи и ковчегът започна да се спуска в земята.

— Не! — извика Шарън и се спусна към него. — Моето малко момиче! Не!

Джак тръгна към нея, но отец Лариган се намираше по-близо. Той обви ръка около нея и я подкрепи.

Шарън се подпря на едрия ирландец.

— Защо Ема умря, отче? Всичко е толкова безсмислено. Защо трябваше да умре?

— Неведоми са пътищата Божии — тихо отвърна отец Лариган. — Човек невинаги разбира плановете му.

— Бог ли? — Шарън го отблъсна с отвращение. — Бог не би отнел дните на младо невинно момиче, чийто живот още не е започнал. Никой план не може да е толкова жесток, никой план не може да оправдае смъртта на дъщеря ми. По-скоро е дело на дявола!

Отец Лариган едва се удържа да не припадне.

— Няма никакъв план! — извика тя към отец Лариган и към безчувственото небе. — Няма никакъв бог!

Когато Джак вдиша чистия кислород, мислите му спряха да се реят. Той отвори очи.

— А, добре дошъл при нас — каза Бенет.

Той седеше на хълбок върху пейката, леко приведен напред.

— Чувстваш ли се готов да ми кажеш какво се случи, Джак? Последното, което знам, е, че си обезвредил пластичния експлозив С4, който бандюгата е поставил в мазето на гимназията „Фрийдланд“.

За ужас на парамедичката Джак махна кислородната маска от лицето си.

— Не знам как злосторникът се е измъкнал от полицията. Аз се ориентирам добре в това мазе и знаех, че трябва да се е отправил към наземните врати от източната страна. Освен стълбите те са единственият друг изход. Тръгнах след него. Той успя да запали колата на директора без ключ, само с кабели, и офейка. Аз полетях след него.

— Изгуби ли го?

Джак се опита да се усмихне, но вместо това направи гримаса. След катастрофата главата му пулсираше, а тялото му потръпваше от допълнителния адреналин, който все още произвеждаше.

— Около половин миля по-назад има стръмен откос. Там той сви към мен. Аз натиснах спирачките, блъснах се в него и той се завъртя на 360 градуса, докато политаше от ръба.

Парамедичката пак закрепи маската върху носа и устата на Джак.

— Съжалявам, трябва пак да го сложа на кислород.

Бенет й хвърли бърз поглед.

— В шок ли е?

— Не, но ще изпадне, ако продължавате в същия дух.

Бенет се намръщи неодобрително.

— Имам предвид какво му е състоянието като цяло?

— Няма външен признак на сътресение. — Тя стегна връзките на маската. — Няма счупени кости и раната на главата е повърхностна. — Като забеляза колко е блед Джак, тя отново нагласи притока на кислород. — Но аз не съм лекар. Трябва да бъде прегледан щателно.

Началникът кимна неопределено. Лицето му беше набраздено от трудни решения, болезнени провали, бюрократични неуредици и белязано от самотата, която само мъже като Бенет и Джак познаваха. Ние сме различна порода, помисли си Джак. Ние обитаваме света както всички други хора, но вървим през него като сенки. За да открием местата, където живеят вредните паразити, трябва да се промъкнем и да ги подмамим да се покажат или пък да ги накълцаме на дребни парчета. И след известно време, дори и да сме извънредно бдителни, до такава степен свикваме със същността си на сенки, че никъде другаде не се чувстваме удобно освен в тъмнината. Тогава, независимо дали ни харесва или не, за да се спасим, за да запазим начина си на живот, ние прерязваме връзките си с нормалността, защото преходът от сенките към светлината става все по-труден, докато накрая стане напълно невъзможен. И тогава намираме себе си там, в дълбините, където съществуват само сенките.

Линейката спря и парамедичката отвори задните врати. Джак беше свален и прекаран през автоматичните врати на спешното отделение.

— Аз ще оправя цялата документация — каза Бенет на служителката на регистратурата.

— Но пациентът трябва да прочете и да даде съгласие…

— Аз имам пълномощията на негов адвокат — прекъсна я Бенет с тон, нетърпящ възражения.

Служителката се наежи и пищният й бюст изхвръкна още по-напред.

— Как ще го докажете?

Бенет извади бележник и химикал и се загледа в табелката с името и длъжността й.

— Госпожа Хъникът, нали така? — Той надраска нещо в бележника. — Името на шефа ви?

Докато госпожа Хъникът му подаваше клипборда, погледът й остана остър като скалпел, но тя запази мислите си за себе си. А Бенет искаше точно това.

Джак беше изпратен за рентгенова снимка и компютърна томография. След това разкъсната му рана беше почистена и превързана, докато в същото време му вляха глюкоза интравенозно.