Эрик Ластбадер - Дъщерята на президента

20 януари

Али Карсън седеше на задната седалка в бронираната лимузина между Сам и Нина — охранителите й от Сикрет Сървис. Оставаха само три дни до двайсетия й рожден ден, но днес баща й встъпваше в длъжност като президент на Съединените щати и почти не й остана време да мисли какви подаръци ще получи, да не говорим за евентуално празненство.

В момента всичко се въртеше около баща й. Встъпването в длъжност на Едуард Карсън, бивш старши сенатор от щата Небраска, беше достатъчно голямо тържество само по себе си. Даже на нея й се стори интересно, че медиите вдигнаха такъв шум около изборните резултати, според които баща й беше първият президент, получил значителна подкрепа от страна на многобройната афроамериканска общност. Този вот беше резултат на национална кампания, организирана от великолепния предизборен щаб на Карсън с подкрепата на влиятелната негърска религиозна и политическа организация Възродителен мисионерски конгрес. Баща й успешно прокара кандидатурата си в противовес на Роув 1 1 Карл Роув — американски политически консултант, организирал предизборната кампания на редица кандидати за президенти и сенатори предимно от Републиканската партия, измежду които е и Джордж Буш. — Бел.прев. , основавайки кампанията си на помирение и постигане на консенсус, които бяха основните приоритети на мисионерския конгрес.

За момента всичко беше подчинено на сложните и напрегнати планове за днешния ден, които продължаваха вече повече от шест седмици в съответствие с инструкциите на Обединения конгресен комитет по церемониите за встъпване в длъжност. Речите, баловете, коктейлите, медийните изяви и безсрамно опортюнистичните изказвания вървяха вече пет дни и щяха да продължат още пет след полагането на клетва от баща й след час.

След осемгодишен конфликт между изпълнителната и законодателната власт днес щеше да бъде поставено началото на нова ера в американската политика. За пръв път президент щеше да е умерен републиканец — човек, който въпреки консервативното си отношение към финансовата политика стоеше открито за абортите и подкрепяше правата на жените — нещо, което го противопоставяше на републиканското и религиозното право. Все едно. Мандатът му бе спечелен от младите хора, латиноамериканците и афроамериканците, които най-накрая решиха, че гласовете им трябва да бъдат чути, и рекорден брой от тях гласуваха за Едуард Карсън. Те не само го намираха за неустоимо харизматичен, но и харесваха това, което казваше, и начина, по който го правеше. Али трябваше да признае, че баща й е както умен, така и находчив. Но все пак той принадлежеше към биологичен вид, който тя ненавиждаше — политическо животно.

Али дори не се опитваше да надникне през прозорците. Силно затъмнените бронирани стъкла предлагаха само поглед към един размазан в сенки свят. Вътре тя седеше удобно върху покритата с плюш седалка, а от страничните лампички се носеше мека светлина. Ръцете й изглеждаха бледи на фона на тъмносинята кожена седалка. Гъста кестенява коса обрамчваше овалното й лице, на което ясно изпъкваха големите й зелени очи. Съзвездие от лунички обсипваше горната част на носа й и придаваше особен чар на красивото й лице. Фактът, че нарочно не слагаше грим върху носа си, говореше много за нея.

Стомахът й се сви от тревога. Беше дала айпода си на шофьора, за да го включи към аудиосистемата на колата. Въздухът трептеше под прилива на настръхнали китари, думкащи басове и разгорещените вокали на група, наречена „Кил Хана“.

Изпълнителят пееше „Искам да бъда Кенеди“ и Али неволно се разсмя. Колко пъти й се беше налагало стоически да понася същия въпрос: „Карсън новите Кенеди ли са? Вие ли сте бъдещата политическа династия?“

И Али отговаряше: „Аз — Кенеди? Вие сериозно ли? Не искам да умра млада.“

В интерес на истината тя толкова често изричаше тези думи, че те се превърнаха в рефрен, повтарян както от сериозните новинарски предавания, така и от късните вечерни шоупрограми. Дори по „Сатърди Найт Лайв“ я показаха дегизирана като Каролин Кенеди. Тези гротескни образи не впечатляваха никой друг от семейство Карсън, тъй като почти всички бяха оперирани от чувство за хумор.

Завиха на запад по „Конститюшън Авеню“ и се отправиха към сградата на Капитолия, където според установената практика Едуард Карсън и неговият вицепрезидент щяха да положат клетва.