Эрик Ластбадер - Дъщерята на президента

Глъчката от инструктажа на Сикрет Сървис вече беше заглъхнала. Сложно замисленият държавнически декор беше опустял след агентите в очакване на следващия сценарий. Стъпките им отчетливо скърцаха по чакъла. Придържаха се към слабо осветената централна част — една тясна пътечка между масивните дъбове с оголели клони и конски кестени, които ограждаха алеята за коли от двете страни.

— Службите могат да работят по-добре — решително каза Пол. Знаеше, че президентът очаква именно това. — Те ще работят по-добре.

— Приемам това обещание много сериозно — каза президентът.

Една птичка, кацнала на клон над главите им, зачурулика щастливо. Още по-високо в небето един плътен облак безгрижно отмина. В ранната утрин нямаше и следа от мъгла и всичко блестеше като огледало. Те завиха и като се изключат бодигардовете от Сикрет Сървис, вече бяха абсолютно сами.

— Денис, нещо лично. Как е Луиз?

— Долу-горе, както може да се очаква — отговори Пол хладнокръвно.

— Ще ме познае ли, ако отида да я видя?

Пол вдигна поглед към птичката и тя литна.

— Честно казано, сър, не знам. Понякога си мисли, че съм й баща, а не съпруг.

Президентът се протегна и стисна ръката на министъра.

— И все пак искам да я посетя, Денис. Днес.

— Програмата ви е пълна, сър. Трябва да се пригответе за срещата с президента Юкин.

— Ще намеря време, Денис. Тя е добра жена. Дълбоко в себе си знам, че тя се бори добре. Куражът й трябва да ни служи за вдъхновение.

— Благодаря, сър. — Пол наклони глава. — Вашата загриженост означава много за двама ни.

— Всяка вечер с Марта се молим за нея, Денис. Тя винаги е в мислите и сърцата ни. Тя е в ръцете на Бог.

Те се приближиха до една стара каменна постройка, а чакълът продължаваше да пука под подметките на обувките им. Агентите от Сикрет Сървис дискретно ги последваха, стоейки на достатъчно разстояние, за да не достига нищо до ушите им. Двамата мъже бяха като мълнии близо до преминаващ облак.

— По въпроса за Юкин…

Президентът поклати глава и продължиха да вървят мълчаливо. Пол се подчини на волята на президента да отключи вратата на каменната постройка и двамата влязоха вътре. Преторианската стража зае позиция отвън, с гръб към каменните стени.

Президентът запали светлините в малката, задушна стаичка. Тази къщурка беше първата постройка върху имота. Правителството я беше превърнало в къща за гости за високопоставените служители от другите клонове на военното разузнаване, които от време на време получаваха покана да изнасят лекции или да проведат курс тук. Дневната, с нисък таван и цялата оградена с греди, беше обзаведена семпло, с вкус и по мъжки в черни и кафеникави тонове. Покрай каменната камина бяха подредени кожен диван и няколко фотьойла. Барчето отстрани беше отрупано с гарафи, пълни с най-различен алкохол. По стените висяха исторически офорти. На пода нямаше килим, който да омекоти колониалното дюшеме.

Вътре беше студено и двамата мъже останаха с връхни дрехи.

— Юкин е най-крадливият и подъл лъжец, живял някога — започна президентът доста злъчно. — Фактът, че трябва да се отнасям приветливо към него, безкрайно ме огорчава, но в днешно време става въпрос само за стоки: петрол, природен газ, уран. А Русия ги има в изобилие. — Той се обърна към министъра. — Е, какво имаш за мен?

Президентът имаше нужда от помощни инструменти за предстоящата среща с Юкин и Пол беше получил задачата да ги осигури.

— Общоизвестен факт сред разузнавателната общност е, че назначените лица от Юкин са бивши КГБ апаратчици, които някога са служили под негово ръководство, но това, което не се знае, е, че новият директор на „Рус Ойл“, отскоро притежавана от държавата, е бил личен убиец на Юкин.

Главата на президента трепна и държавническият му взор се впи в Пол. Това беше погледът, който му помогна да спечели изборите и който го сближи с британския министър-председател и новия президент на Франция.

— Микилин! Имаш ли доказателство за това?

Пол бръкна в палтото си и извади черна папка. През горния й десен ъгъл минаваше червена диагонална ивица — знак, че съдържа топ тайна.

— Плодовете на шестмесечен труд. Предчувствието ви за Микилин се оказа абсолютно точно.

Докато преглеждаше съдържанието на папката, президентът се ухили широко.

— Значи Микилин е поръчал отравянето на бившия КГБ агент, защото агентът се е сдобил с копие от КГБ досието на Микилин и се е канел да го продаде на този, който предложи най-висока цена в Лондон. — Той плесна папката с опакото на ръката си. В гласа му личеше задоволство. — Сега държа Юкин, както и Микилин, точно там, където искам.